Джоан Харис
Руническа светлина (31)

3

Ужасът на Локи не беше неоправдан. Последния път, когато се беше срещнал със Световната змия — известна още и като Йормунганд — обстановката далеч не беше дружеска. Но поне тогава беше в пълния си Облик, Мади беше до него и получи (макар и донякъде неохотно) помощта на Хел, Пазителката на Подземния свят.

Този път той беше сам, замръзваше от студ и което беше още по-лошо, беше чисто гол (един от недостатъците на преминаването в птичи Облик бе, че трябваше да остави всичките си дрехи). Не така си беше представял срещата им. Хитрецът си помисли, че всъщност единственият случай, при който доброволно би участвал в такава среща, би бил такъв, в който между него и Змията стои голяма армия (и тя трябваше да бъде сигурно вързана с руни — Локи не виждаше причина да урежда сметките си лично).

Той погледна към отворените челюсти на звяра, оголи зъби в немощна усмивка и каза:

— Йорги… ъъъъ. Отдавна не сме се виждали.

Междувременно Хеймдал, който разбра, че плячката му се опитва да се изплъзне, пикира остро и бързо в езерото от бяла мъгла. Първото нещо, което зърна, беше Локи гол-голеничък, опрял гръб в бяла скала. Нетърпението на Стража най-сетне да унищожи врага си беше толкова голямо, че му бяха нужни няколко секунди, за да забележи характерната масивна и тъмна глава на Световната змия, която гледаше злобно от края на ледника. Безкрайните извивки на тялото й се губеха в мъглата. Челюстите й бяха полуотворени и от тях върху снега капеше отрова.

— Хеймдал! — с благодарност извика Локи.

Стражът възвърна Облика си.

Йормунганд раззина противно устата си и се плъзна още дванайсет крачки напред. Хеймдал стрелна Локи със злобен поглед и призова огнени руни в дланите си, макар че не беше съвсем ясно дали смята да ги използва за оръжия, или просто иска да се предпази от хапещия студ.

— Да не би да бягаш от нас, Локи? — попита той. — Винаги съм знаел, че някога ще го направиш. И сега те намирам тук, с това, и целият Хел те следва по петите…

— Я стига — извика Хитрецът. — Да не ти приличам на самоубиец? Ако си спомняш, двамата с Йорги не се разделихме съвсем приятелски.

— Наистина ли? — саркастично рече Хеймдал. — И това, след като го освободи от Задгробния свят. Човек би очаквал, че ще покаже някаква благодарност. — Той стовари цялата сила на леденосиния си поглед върху треперещия Локи. — И така, предполагам, че искаш да ми кажеш, че нямаш нищо общо с онова, което се случва в момента под Хълма? Че не си отворил портал, за да пуснеш на свобода ордите на Задгробния свят, и че сега не възнамеряваш да избягаш с помощта на чудовищния си син, Световната змия?

— Ами, всъщност… — започна Локи.

Но онова, което той се готвеше да каже, се изгуби сред внезапния плясък на криле, когато още една птица — необичайна птица с пурпурни и алени пера — прелетя през воала от мъгла и кацна върху стърчащата скала. Локи почти нямаше време да реагира, преди птицата да се превърне в Ангрбода, напълно облечена в дълга връхна дреха от алена кожа с качулка и обута в пурпурни ботуши със скандално високи токчета. Тя седеше върху високата скала и го гледаше неодобрително.

— Много съм разочарована — заяви.

— Анджи, моля те. Мога да обясня…

— Искаш да ми кажеш, че не се опитваше да избягаш?

— Дяволски права си, не се опитвах — потвърди Локи. — В случай че не си забелязала, настъпи криза. Аз се погрижих за тила ни — трябваше да се уверя, че проходът е обезопасен — докато Златозъб и бандата удържаха Спящите, а Тор и останалите се занимаваха с Хълма. Между другото, благодаря за Чука. Страхотен дребосък. Вече ми липсва.

— Така си и мислех — ухили се Анджи.

— Нещо не разбрах? — оголи зъби Хеймдал. — В името на Хел, мога ли да попитам какво става?

— Не се горещи, Златозъб. Тя е на наша страна. Имахме уговорка, не си ли спомняш?

— Не и с това нещо — отвърна Хеймдал и хвърли кос поглед към Световната змия.

— Е, точно тук грешиш — увери го Анджи и скочи от заледената скала. — Йормунганд ще ни помогне. Вие, боговете, се мислите за толкова хитри с вашите сияния и мисловни мълнии, но Йормунганд може да разкъса ефимера с такава лекота, с каквато бяла мечка лови риба. Той ви е нужен — както и останалите от нас — ако искате да имате шанс срещу онова, срещу което ви предстои да се изправите.

— И какво предстои според теб? — Очите на Хеймдал блестяха силно.

— Война, разбира се — отвърна Ангрбода. — Битката за Небесната цитадела.

— Изгубихме тази битка отдавна. Как можем да се надяваме да я спечелим сега? Това е номер… — Той се обърна отново към Локи и руната Хагал затрептя в дланта му.

Хитрецът оформи Ир, Защитника, с пръстите си, които бяха станали безчувствени от студа.

— Дръжте се прилично — предупреди ги Ангрбода, — или ще ви взема играчките.

Тя направи жест с ръка и нещо се изстреля от върховете на пръстите й — рояк от пурпурни искри, който удари Хагал в дланта на Хеймдал и засипа Локи с парчетата му.

Хитрецът си спомни за руническия знак, който бе видял върху ръката й предишния път, и мълчаливо се зачуди как Анджи се е сдобила с такова могъщо сияние. Руните бяха дарове за боговете отпреди много време, връчени им от самия Один, Бащата на всички богове, и счупени или обърнати по време на битката при Рагнарьок. Локи си помисли, че сега, когато Генерала го няма, със сигурност не може да има повече руни.

И въпреки това тя го беше ударила с нещо, много различно от непокорните, ярки сияния на нейния вид. Хитрецът се почувства много неспокоен.

— Хайде, Анджи. Студено ми е — каза той. — Ако си тук, за да помогнеш, направи го.

Анджи му хвърли смразяващ поглед.

— Тук сме, за да докажем на твоите надути приятелчета, че ще имат нужда да сме на тяхна страна. И да се убедим, че няма да ти хрумнат някакви идеи, като например да не изпълниш своята част от сделката и да отлетиш на юг към по-слънчеви места…

Хеймдал стисна златните си зъби.

— Няма да се измъкне — увери я той.

— Добре — рече Ангрбода. — Можем да обсъдим това по-подробно, след като Йормунганд оправи тази каша.

— Да оправи тази каша? — повтори Хеймдал. — Искаш да кажеш, че не той е виновен за нея?

— Разбира се, че не. Не ме ли слушаш? Нещо се е случило на Хълма. Нещо е разкъсало пролуката в Сън и е пуснало на свобода цялата тази напаст. Но засега нищо не ни дава основание да смятаме, че ние сме били неговата цел. Всъщност е напълно възможно това изобщо да не е било насочено срещу нас.

— Тогава какво е? — попита Хеймдал.

— Тепърва предстои да разберем това — отвърна Съблазнителката и хвърли кос поглед към Локи. — Но каквото или който и да е виновен за него, то той ни е оставил предостатъчно доказателства.

— Как така? — присви очи Стражът.

Съблазнителната повдигна вежди.

— Той е дошъл през Сън — отвърна тя. — Какъв по-добър начин да разберем кой е от сънищата му?

След тези думи тя пристъпи към Йормунганд, покачи се на люспестия му врат и се завърза с ремъка, сложен около челюстта му.

— Ще се видим отново в селото — рече тя. — Там има някой, който се нуждае от помощта ни. — След това се обърна отново с усмивка. — О, момчета, в името на боговете, облечете си някакви дрехи.