Джоан Харис
Руническа светлина (76)

8

Както вече беше разбрала Лудата Нан, в Сън времето няма смисъл. Секундите се проточваха в минути, после в часове, а часовете можеха да минат за едно мигване на окото. Върху Слейпнир Маги нямаше представа колко време й остава, но докато оглеждаше островчетата на Сън за следи от набелязаната жертва, тя усещаше как тежестта на Снеговете се натрупва като гръмоносни облаци, като надигане на нещо, готово да се счупи всеки момент, и изпълващо въздуха около нея с малките остри шипове на статично електричество.

Засега нещата вървяха по-добре, отколкото очакваше Маги. Но да се справи с Огнения народ беше по-лесната част от плана. Сега трябваше да хвърли зара отново и да се изправи срещу Шепнещия.

Тя знаеше от самото начало, че тази задача ще е най-трудната от всички. Шепнещият вече беше нащрек за всеки подозрителен ход и Маги знаеше, че ако се провали, Адам ще се превърне в негова мишена. Тя се нуждаеше от Стареца и по тази причина трябваше да проследи мъжа, който го беше откраднал от апартамента. Кратката й среща с Перт я беше оставила изпълнена с любопитство. Изглеждаше като обикновен нехранимайко, крадец на дребно, промъкващ се по покривите, каквито имаше в изобилие в Края на света. Но сиянието му беше една от новите руни и той познаваше сестра й.

Маги си помисли, че който и да е той, бе се оказало, че не е лесен за откриване. Струваше й се, че претърсва Сън от часове без никаква следа от крадеца или от онова, което беше откраднал. Дали някак беше скрил Стареца? Дали знаеше, че тя го преследва?

Сега, докато напразно търсеше Перт, Маги започна да се чувства много уморена. Усилието, необходимо, за да язди през Сън, сериозно отслаби сиянието й. Гарваните й отдавна бяха изчезнали и дори Червеният кон започна да показва признаци на изтощение.

Тя обезсърчено стисна юмруци. Къде беше той? Нима не спеше? Никой ли не беше видял лицето му през този ден?

И тогава тя го откри — тънка струйка сънища, не по-голяма от пухче. Един пристав преглеждаше списъка от арестите си за деня. Мъжът не беше сънуващ, но беше усетил някаква странност в единия от затворниците си. Споменът се беше настанил в паметта му и се бе превърнал в част от сън.

Маги нетърпеливо го сграбчи. Видя Перт, заключен в килия под градския участък. Тя се намръщи. Това беше неприятно. В съня на пристава нямаше помен нито от сестра й, нито от Стареца, но Маги беше убедена, че по времето, когато двамата със Слейпнир приключат с Перт, той ще е повече от готов да сътрудничи.

И така, тя пришпори Червения кон от Сън към Долната земя, където лабиринтът, който в продължение на три години беше нейно любимо място за забавление и скривалище, скоро щеше да се превърне в сцената на едно от най-големите спасения в Средните земи.