Джоан Харис
Руническа светлина (38)

10

— Изглеждаш изненадан — отбеляза Ловджийката.

— Ами, не съм в най-добрата си форма — заоправдава се Локи, като разтриваше наранената си глава. — Освен това бях останал с впечатлението, че си се върнала при народа си.

— В началото го направих — обясни Скади, играейки си с руническия си камшик. — Искам да кажа, докато не започнаха слуховете. Слуховете за неприятностите под Хълма. И за Ездач, чието име е Предателство.

— И ти реши, че вината е моя. Е, имам новини за вас, приятели…

— Млъкни, Звездно куче — прекъсна го Скади. — Не си тук, за да доказваш своята невинност. Ако беше станало така, както исках, сега щеше да си прикован към някоя скала в Задгробния свят в компанията на отровни змии. Това все още може да се случи, ако се опиташ да ме изиграеш.

Хитрецът я погледна предпазливо.

— Няма да се опитам да те изиграя — обеща й той. — И така, къде се намирам и какво искаш?

Скади го изгледа студено.

— Близо си до Седемте спящи — отвърна тя. — На около стотина метра има пещера, която води към планинския склон. Достатъчно суха е и наблизо има вода. Разбира се, ще трябва да останеш скрит — продължи тя. — Иначе те ще те проследят. И като се има предвид какви чувства хранят към теб в момента, не бих казала, че шансовете ти са особено големи. Ездач, чието име е Предателство — кой друг би могъл да бъде, освен Хитреца?

Локи кимна.

— Добре — съгласи се тя.

Умът му работеше трескаво. Възможно ли беше Ловджийката да се опитва да му помогне? Някак си не изглеждаше особено вероятно. И защо гарваните на Один бяха с нея? Наистина ли Генералът беше оцелял? Или това беше прелюдия към нещо друго — някаква форма на разпит?

Почти недоловимо Хитрецът започна да се протяга към сиянието си.

— Гра — обвинително изграка Манди.

Скади вдигна руническия си камшик. Намотките му се плъзнаха по снега като електрически кабели.

— Предупреждавам те — процеди тя през зъби. — Достатъчно лошо е, че трябва да спасявам живота ти, но ако опиташ отново, ще те заболи.

— Добре — разтвори ръце Локи.

— Мъдро решение — одобри Хюи. — Манди не говори много, но може да вижда през Деветте свята.

— Това вижда ли го…? — Локи направи неприличен жест.

След това се обърна отново към Ловджийката:

— И така, прости ми за недоверчивата природа, но… защо би искала да спасиш живота ми? Едва ли можем да се наречем най-добри приятели.

— Тука си прав — съгласи се Скади. — Но Балдер те иска жив и предполагам, че има своите причини за това. Що се касае до Генерала, където и да се намира…

Манди изграка.

Скади направи пауза. До нея Духът и Съзнанието на Один насочиха златистите си очи към отстъпника, наречен Хитреца.

— О — рече Локи, — значи така стоят нещата? — Осеяните му с белези устни потръпнаха одобрително. — Чуй ме, ако Один е жив, ако затова ме защитаваш, защо не ми кажеш как стоят нещата? Напълно разбирам защо не искаш Ванир да знаят за това, но аз съм негов брат, в името на боговете, и ако той възнамерява да сключи сделка…

— Каква сделка?

— Проклет да съм, ако знам — сви рамене Хитрецът. — Но някой дърпа конците. Червеният кон е на свобода, Черният кон също — сега ни трябва само Въздушният кон и всички да се качваме на вълшебната кола за Рагнарьок!

— Всичко си обмислил, а? — презрително го изгледа Скади.

— Ами, не беше трудно — ухили се Локи. — Навярно Генералът е оцелял. Може би иска да поеме командването. Но за три години балансът на силите се е променил — Хеймдал е сключил съюз с Хаоса и внезапно Один вече не е никак сигурен колко истински приятели са му останали. Затова се заема с тайно вербуване. Не е нужно много, за да мине Мади на негова страна. Но що се касае до моя милост, го разбирам. В миналото имахме различия. Но, Скади, вече можеш да му кажеш, че съм се променил. Сега съм на страната на Реда.

Леденосините очи на Скади проблеснаха.

— Може би точно в това е проблемът — отбеляза тя. — Смяната на страните е твоята специалност. Затова ще направим следното. Ще възложим на някого да отговаря за теб. Някой, който да следи да се движиш в правилната посока. Някой, който да се погрижи да не смениш лагера.

Локи си помисли, че това звучи доста зловещо.

— Нали не смяташ, че ще предам Генерала?

— Направи го при Рагнарьок.

Локи сви рамене. Той можеше да обясни причините за своето отстъпничество. Преди Рагнарьок беше прекарал месеци, прикован към скала в Долната земя, изоставен и без приятели, в компанията на змия, която пръскаше отрова по лицето му (благодарение на Скади, разбира се). Единствено вярната му жена Сигин беше останала и попиваше капчиците отрова. Локи си каза, че ако трябва да е честен, змията беше по-добра компания. Имаше нещо в безусловната вярност, безкритичната преданост, безкрайното търпение, вечната прошка и общата неспособност да повярваш, че любимият ти може да стори каква да е злина, от което, честно казано, го побиваха тръпки.

Изведнъж му хрумна ужасна мисъл.

— Моля те. Не е нужно да ме затваряш. Аз не съм вторият Ездач. Кълна се. Искам да кажа — точно аз бих ли яздил гигантска змия?

— Родител на Змии? — Скади му се усмихна смразяващо. — Баща на Лъжите?

— Това наранява чувствата ми — засегна се Локи.

— Е, смятай се за щастливец, че само това те засяга. А и тя няма да е твой тъмничар или нещо подобно. По-скоро мисли за нея като за свой пазител. Приятел. Някой, който да се грижи за теб…

— Тя? — учуди се Хитрецът.

— Не се ли досещаш?

— О, не! — Локи пребледня. — Тя умря…

— Ти отвори Хел — усмихна се Скади. — Пусна на свобода купища мъртъвци.

— Но шансовете някой да се измъкне…

— Предполагам, че просто си късметлия — рече тя.

След тези думи Ловджийката отстъпи встрани, за да направи път на новодошлата. В този момент следата и лицето на Локи изгубиха всякакъв цвят.

За случайния наблюдател може би щеше да е трудно да определи каква е причината, защото жената със закръглено лице, която се приближаваше, изглеждаше също толкова безобидна, колкото някой от хората. Косата й беше кестенява, прибрана назад. Роклята й беше обикновена и удобна. Най-интересното в нея бяха очите й, които бяха големи, сини и изпълнени с чувство. В момента те бяха вперени с любов в Хитреца.

— Е, няма ли да кажеш нещо?

Локи зяпаше бившата си жена. Покойната си, бивша жена, поправи се той. Покойната си, неоплакана, бивша жена — упорита като ловджийско куче, инатлива като напечено от слънцето муле, ревнива като домашна котка и луда за връзване.

Той си помисли, че беше лош късмет да срещне отново Анджи. Но да се събере отново с две от бившите си жени в една и съща седмица (без да се споменава появата на Фени и Йормунганд) беше истински тормоз.

Той затвори очи.

— Богове, това е работа на Хел.

— Какво каза?

— Казах… Казах… здравей, Сиг.

Сигин изпищя и се хвърли към Локи.

— Знаех си, че ще се радваш да ме видиш! — извика тя. — Толкова ми липсваше, о, любими! Аз липсвах ли ти? Знам, че съм ти липсвала, и сега отново можем да бъдем заедно!

Хитрецът правеше всичко възможно, за да се предпази от пороя от целувки.

— Чудесно. Да. Благодаря ти, Сиг.

Полузадушен в парфюмираните й обятия, той си помисли, че тя никак не се е променила. Беше все така нуждаеща се, сладка и смахната под онази усмивка. И какъв беше този знак от опаката страна на дланта й? Локи реши, че прилича на рунически знак, макар че Сигин никога преди не беше имала такъв:

— Това откъде го имаш? — попита той. — И какво, в името на Хел, е то?

— Това с името на Хел беше на място — отвърна Скади. — Наричаме го Ех, Съпружеството. Още една руна от Новото писмо.

Но сега Сигин го пусна от прегръдката си и го огледа критично.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза тя. — Онази противна Анджи изобщо ли не се грижи за теб? Не те ли храни?

— Сигин, добре съм — възрази Хитрецът.

Тя го изгледа с присвити очи.

— Значи тя е още тук някъде? Виждал ли си я?

— Ами… — започна Локи.

— Всъщност няма значение. Наистина. И бездруго знам. Обзалагам се, че си се виждал с нея през цялото това време, нали? След всичко, което направих за теб. Ти, лъжлив, измамен, малък плъх! — възмути се тя и залепи на Хитреца един звучен шамар.

— Но ти беше мъртва… — запротестира той.

Сигин го зашлеви отново.

— Разбирам. Това ли ти е извинението? — попита тя. — Само защото съм мъртва, ти реши, че пак можеш да си с оная никаквица!

Скади прикри усмивката си.

— Мъжете се оставят толкова лесно да бъдат съблазнени. Трябва да ги следиш през цялото време.

— О, това и възнамерявам да направя — отвърна Сигин, вдигна ръка и оформи с пръсти знак, който озари въздуха с руническа светлина.

В същия момент нещо се появи около лявата китка на Локи, нещо, което приличаше на фина златна верига.

— Какво е това? — попита Хитрецът.

Сигин изрече заклинание — „Ех бит фор еорлум“ — и около нейната китка се появи подобно сияние и свърза двамата.

— Моля те, не прави това — примоли се Локи.

— За твое добро е — сви рамене Скади. — Или предпочиташ онази скала в Задгробния свят?

При тези думи сините очи на Сигин светнаха.

— Знаеш ли, че така може и да е по-безопасно… — рече тя. — Ще ми е приятно да остана с него там. Ще му нося храна, ще му пея и ще държа леген над главата му, за да не го нарани онази ужасна змия…

— Каква змия? — попита Хитрецът.

— Ами, трябва да има змия, скъпи — увери го Сигин. — Нали се сещаш, както в старите дни. Само ти и аз, и змията, разбира се…

— Не мисля, че това ще е необходимо — прекъсна я Скади.

Ех, Съпружеството, проблясваше и пропукваше между тях с руническа светлина.

— Локи, не се опитвай да избягаш — предупреди го тя. — Сигин, просто се грижи за него.

Сигин й се усмихна лъчезарно.

— О, ще го направя. Обещавам — заяви тя. — Ще се грижа толкова добре за него. — След това се обърна към Хитреца: — Гладен ли си, скъпи? В пещерата имам чай и сладкиш.

— Чай? Сладкиш? — повтори Локи.

Сигин нежно погали ръката му.

— Какво? Да не мислеше, че ще те уморя от глад? И после ще проведем очарователен разговор. Сега, когато си само мой…

— Не… Почакай! — извика Хитрецът, когато видя, че Ловджийката се обръща да си върви.

Но Скади просто не му обърна внимание и възвърна любимия си Облик. Тя запристъпва леко по снега като бяла вълчица, а Духът и Съзнанието на Один се издигнаха в искрящия въздух над нея.

Стиснал зъби, Локи ги наблюдаваше как се отдалечават. Много пъти го бяха затваряли — в тъмници, в Задгробния свят, под Хълма, в леговището на Хората от тунелите, в пещерите на Ледения народ — но никога преди не се беше чувствал толкова затворен. Златната верига около китката му беше тънка като паяжина, но не можеше да бъде счупена и ограничаваше движенията му. Иначе беше почти незабележима, като се изключеше, че само на няколко крачки от него беше Сигин, която беше самото въплъщение на верността и чиито очи бяха вперени с обожание в Локи.

Той потрепери. Това беше лошо — по-лошо дори от Задгробния свят. Поне в Черната крепост можеше да крещи на воля. Тук не можеше да прави дори и това. Трябваше да е любезен, да пие чай и да си бъбри с покойната си бивша жена. Съпружеството проблясваше и трептеше безмилостно около китката му, като обвързваше отново Хитреца със съдбата му до Свършека на Световете и го оковаваше с веригите на любовта.