Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (95)

X

Принц дьо Кастел Виван се замисли за кратко време и продължи вече с друг тон:

— Осиновяването е вече решено между нас. Трябва обаче да постигнем желания резултат, да уточним пътищата и начините за него. Познавате ли законите по този въпрос?

— Юриспруденцията ми вдъхва искрено отвращение — отвърна младежът. — Да не говорим за дебелите сборници със закони!

— Е, моите знания са съвсем тясно специализирани и са в областта на въпроса, който ни интересува — усмихнат заяви принцът. — За съжаление законът поставя едно ограничение: настоява осиновителят да не е прехвърлил петдесетте; но това не е толкова фатално, допускат се изключения. Нататък законът иска да нямам преки потомци, тоест деца; да взема съгласието на съпругата си — а такава няма; да осиновя дете, за което дълго време съм се грижил — а ние за съжаление се познаваме едва от днес с вас.

— Жалко! — възкликна Бегур. — Вие наистина не сте ме издържали продължително време…

— Упреквате ли ме? — усмихнат попита принц Годефроа. — Хайде, надявам се да ми простите този пропуск; но за наше щастие има една уговорка: „може да бъде осиновено лице, което е спасило живота на осиновителя, защитило го е по време на сражение, извадило го е от пламъци или от вълни…“

— Има ли и такъв текст?

— Да, цитирам ви буквално; забележете колко е мил стилът му. Погледнете само: сражение, пламъци, вълни… Бива си ги нашите законодатели.

— Но, драги господине! — извика Бегур. — Не виждам нищо радостно! Не съм ви спасявал живота по никакъв начин!

— Безспорно е така; причината е същата, поради която и аз не съм полагал грижи за вас. Но нищо не ви пречи сега да сторите това, което сте пропуснали да извършите преди… Пътували ли сте някога извън Франция?

— Никога.

— Един богат младеж непременно трябва да види свят. Двамата с вас ще заминем на пътешествие. Ще видим Италия, Германия, Австрия, Швейцария, ще ни стигнат някъде към три месеца. Тъкмо ще имам време да повлияя върху вашите обноски. Добре ли плувате?

— Мисля, че дори много добре. По бързина и умение нямам съперници сред моите познати.

— Аз също плувам, но отдавна не ми се е случвало и съм доволен, че малцина знаят за това мое умение. Разбирате ли за какво се отнася?

— Започвам май да разбирам.

— Случката, която ще подготвим отсега, ще изглежда така. По време на пътуването случайно ще се озова във водата, например в река или море, ще викам за помощ, ще започна да се давя и ще изгубя съзнание… Вие ще ми спасите живота и нежно като син ще се грижите за мен.

Свидетелите на това героично спасяване ентусиазирано ще изготвят протокол; узаконяваме подписите им, да речем, със заверката на женевските власти, сетне, щом се върнем в Париж, веднага пристъпваме към изпълнението на необходимите формалности. Как ви се струва този план?

— Струва ми се безотказен! Изумен съм от таланта ви; успешно бихте могли да пишете романи и драми, които ще се ползват с голям успех.

— И аз мисля така… Доколкото зная, имате нова къща, напълно мебелирана и обзаведена, нали? Добре. Утре се самопоканвам на вечеря при вас, ако не възразявате, за да ви дам някои съвети относно вашия бит. Но не се безпокойте, дете мое, всичко ще постигнем заедно — вие попаднахте на добър учител!