Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (123)

XII

Лазарин едновременно получи писмата на Тотор и на Марсел. Някогашният поручик съобщаваше на Лазарин, че на другия ден ще замине за Орлеан, а оттам ще пристигне и отседне в страноприемницата „Белият кон“ отново като пътуващ художник. Ще бъде търпелив, защото разбира колко е тревожно положението на младата графиня, и ще чака при вековния дъб ден след ден, докато любимата Лазарин намери възможност да му се обади…

Писмото на Хектор предизвика възмущението й. „Разбирам, че Марсел може да се е поинтересувал от здравето на Хектор, но защо му е било на този глупак да го приема? Хубава работа! Първо си проливат кръвта, сетне се сприятеляват! Какво ще правя сега? Все по-трудно става да ги управлявам. Час по-скоро трябва да се отърва от този хусар. Но как?“

От времето на драматичния дуел този въпрос непрестанно измъчваше Лазарин, но тя все не намираше отговор. Сега беше крайно важно да задържи Хектор в Париж. „Лудост би било отново да го пратя срещу поручика — си рече тя. — Този път двамата неминуемо биха си изяснили причината за новото сблъскване и тогава — тежко ми.“

Маркизата седна на масата и написа набързо няколко реда до Хектор, с които го уверяваше, че безопасността й е гарантирана, защото поради сериозното заболяване на сестра си е принудена да се настани в замъка дьо Горд, за да е близо до нея.

„Моят преследвач не ще посмее дори да наближи този замък. Когато сестра ми оздравее, без да се бавя, ще се завърна в Париж; затова молете се заедно с мен Бог по-скоро да й възвърне силите! Тогава ще можем отново да се видим, към което толкова се стреми моето сърце.“

Лазарин нямаше ни най-малкото намерение да се заселва в замъка дьо Горд, но нали трябваше да стори всичко възможно, за да възпрепятствува пристигането и на Хектор! Тази бъркотия около нея вече започваше да й дотяга.