Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (55)

V

Маркизата се замисли и подхвана отново:

— Но на какво се дължи това влошаване на състоянието й?

— Не зная; чувствува се отпаднала като след тежка болест, спи неспокойно, изгуби апетит… Тресе я…

— Да не би да са първите признаци на бременност?

— Уви, не.

— А какво казва докторът?

— Жана не иска да чуе за доктор. Казва, че нямало нищо сериозно и не бивало да безпокоим доктора за празни работи.

— А Рене как е? Както и досега ли сте доволни от нея?

— Разбира се! Рене е безупречна във всяко отношение.

— Виж ти — избъбри Лазарин. — Всъщност тя притежава трите смъртни гряха, които далеч не я правят идеална, което обаче не ми пречи да я обичам.

— Кои три гряха?

— Гордост, избухливост и завист.

— Мила маркизо, неправилно съдите за нея! Ако я бяхте видели сега, щяхте напълно да промените мнението си. Няма по-загрижена от нея за здравето на Жана. Откак моята мила съпруга се поболя, Рене не се отделя от нея. Искрено съм й признателен за обичта й към Жана.

— Можете лесно да й докажете благодарността си.

— Но как?

— Като й намерите съпруг.

— Безполезно е… Тя заявява, че нямало да се омъжи.

— И обясни ли причината за това свое решение? — учудена попита Лазарин. — Тя никога не е имала намерение да остава самотна, дори напротив — съвсем наскоро много искаше да стане графиня дьо Горд. Тази метаморфоза на Рене ми се струва подозрителна.

Смутен от думите на Лазарин, графът побърза да смени темата.

— Имате ли писмо от баща си? — попита той.

— Да, току-що го получих. Предлага да ми наеме къща в Париж и да се преместя там.

— Ще го послушате ли?

— Много е възможно, макар че точно сега, когато Жана не се чувствува добре, ще ми е трудно да се разделя с вас.

Майордомът тържествено разтвори вратата и извести:

— Госпожо маркизо, обедът е сервиран.

Граф дьо Горд остана в замъка до три часа. Като се видя сама, маркизата се поразходи из парка пред замъка, без да се отдалечава към другия край, където беше самотната къщичка. Бе потънала в мисли. „Да — си рече тя по едно време, — тази бърза промяна у Рене и пренебрежението й към брака никак не е естествена! Познавам аз милата си сестра. Ако има нещо омразно за нея, то е тъкмо животът при щастливо омъжена сестра в замък, който не е неин. Думите и държанието й са само преструвка! Наумила си е нещо, скроила е някакъв план. Но в какво се състои той? Ето къде е загадката!“