Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (60)

X

Около три седмици след като Жана се превърна в графиня дьо Горд доктор Максим Жиро седеше в кабинета си и приготвяше някакво лекарство.

Младото селско момиче, което прислужваше в дома му, почука на вратата и плахо произнесе:

— Един господин ви търси, докторе. Каза да съм ви дадяла ей това — и тя подаде визитна картичка.

Максим взе картичката и прочете: „Раул дьо Горд“. След минута обаче овладя вълнението си, неприязненото си чувство, влезе в гостната и подаде ръка на графа:

— Добре дошли, уважаеми господин графе! На какво дължа това неочаквано посещение?

— Любезни ми докторе, идвам при вас като пратеник… Като посланик на графиня дьо Горд. Тя ви изпраща поздравите си и съжалява, че не бяхте с нас в черквата…

— Но аз бях там — пророни Максим.

— Значи не ви е видяла и сега много ще се зарадва, че сте били сред хората, удостоили с вниманието си нашата сватба. Графинята има пълно доверие във вас и ви моли да станете наш домашен доктор, като поемете грижите за селото до замъка и за околността. Преди да ми отговорите, моля, помислете добре, защото графинята няма да приеме вашия отказ.

Лицето на Максим силно поруменя, сетне пребледня. Как да приеме толкова любезната покана на графинята, означаваща само страдания за него?

— Господин графе — проговори най-сетне Максим, — благодаря сърдечно за предложението, което е чест за мен, но трябва да ви откажа и моля да ме извините, че не приемам.

— Но защо?

— Далеч е от моя дом в Рансей, освен това тукашните жители разчитат на моята помощ… Повтарям, много съм ви признателен за примамливото предложение, но ви отказвам просто защото не мога да приема, повярвайте.

— Добре ли помислихте, това ли е решението ви? — недоволно изрече граф дьо Горд.

Максим само кимна. Графът стана.

— Съжалявам — изрече той, — че взехте решение, на каквото графинята никак не разчиташе. Явно сте непреклонен и не смея повече да настоявам. Довиждане, докторе.

Раул кимна студено и без да подаде ръка, излезе. Максим Жиро избърза след него и извика:

— Графе…

Раул се спря и го погледна.

— Отказвам против волята си, повярвайте… Но ако, не дай Боже, графинята или вие се разболеете — моля ви, пратете да ме повикат! Ще се явя веднага при вас!

Когато Максим се върна в кабинета, се отпусна на един стол и стисна главата си с ръце.

— Тази любов ще ме убие! — възкликна той. — Дали Жана няма да ме помисли за жесток егоист? Но нямам избор, не бих понесъл да я виждам всеки ден… Омъжена за друг, навеки недостъпна за мен.