Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (80)

XXX

Рене вечеря набързо с Раул и се качи горе при графинята. Жана лежеше неподвижно със затворени очи, но май не спеше. Женевиев, седнала до постелята, не сваляше очи от скъпата си господарка.

— Как се чувстваш, Жана? — попита сестра й.

— Нищо не ме боли — отвърна тихо Жана, — но съм доста отпаднала…

— Дълбокият сън през нощта ще те ободри — увери я Рене. — Женевиев — обърна се тя към камериерката, — изтичайте да донесете една чаена лъжичка!

Щом остана сама, Рене влезе в своята спалня, взе миниатюрната стъкленица, топна в нея крайчето на фуркета и от него увисна бяла капка. Сетне обаче се спря. „Не, днес не бива — си рече тя. — Това нетърпение ще ме провали. Не бива да бързам!“ И се върна отново в стаята на Жана.

Женевиев се появи заедно с нея. Рене отброи десет капки в лъжичката и я подаде на Жана.

— Ама че горчи! — възкликна Жана. Обаче покорно глътна още на три пъти капките през петнайсет минути. Малко преди десет Жана заспа дълбок и спокоен сън. Рене прекара първата половина от нощта при сестра си, сетне повика Женевиев да я смени.

Преди разсъмване в стаята влезе на пръсти Раул.

— Как е графинята? — попита той Женевиев.

— Милата ми господарка спа чудесно цялата нощ, чуйте само колко спокойно диша.

Раул седна до камериерката и двамата зачакаха Жана да се събуди.

Когато отвори очи, Жана усмихната продума на Раул:

— Колко добре спах и колко отпочинала се чувствам! Видяхте ли, мили приятелю, бях права, че докторът върши чудеса.

— Започвам да споделям убеждението ви, скъпа — зарадван отвърна графът, като я целуна. — Каретата отдавна замина за Раней и очаквам доктора в най-близко време.

Скоро след това колелата на каретата изтропаха по дворната настилка. Графът излезе да посрещне лекаря.

— Заповядайте, драги докторе, да се полюбувате на първите си успехи — посрещна го обнадежден графът.

Максим въздъхна.

— Колко ме успокоихте! А аз пътувах насам силно разтревожен. Цялата нощ съм търсил в трудовете на големите медици болест със симптомите, които се проявяват при графинята, и нищо не намерих… Ако е само треска, тя не би могла да причини тези кризи, за които говорите, нито пък халюцинациите.

— Но все пак има някаква причина за тях — настоя Раул.

— Разбира се, но каква може да е тази причина? Някои растителни отрови могат да ги предизвикат, като са в състояние да доведат човека до умопомрачение. Допускате ли възможност случайно да се е отровила?

— Не — отвърна Раул. — Сигурен съм. Графинята, нейната сестра и аз винаги се храним заедно. Слугите също използуват тази храна. Никой досега не се е отровил. При това, ако допускате постоянно отравяне, графинята трябва да се чувствува все по-зле, а ето че от време на време наблюдаваме подобрение, след което отново настъпва криза.

— Прав сте… Остава ни да търсим причината в разстроените нерви; обикновено когато лекарите не са в състояние да посочат явния причинител на страданието, винят нервната система.

Скоро докторът се озова при Жана; отпочиналият й, освежен вид му вдъхна надежда.

— Отново ме приспете, докторе! Толкова е приятно да си отспивам след това мъчително безсъние. Какво ще ми предпишете?

— Нищо.

— Нима с това се свърши? И болестта ми няма да се възвърне?

— Надявам се.

За жалост Максим Жиро се излъга. Само след ден графинята отново се разболя и сегашните признаци се различаваха сериозно от предишните. Младата графиня странно и необяснимо припадаше, губеше внезапно съзнание и слабееше. Докторът бе обзет от отчаяние. Като решаваща мярка предложи да свикат консилиум със специалисти от Париж. Този нов ход породи луда тревога у Рене, но и тримата парижки светила на медицината си заминаха от замъка озадачени, недоумяващи, без да могат да посочат характера и причината на заболяването.

Рене си отдъхна.

Максим Жиро след заминаването им се обърна към графа:

— Господин графе, моля, дайте ми стая в замъка! Няма да се върна в Рансей, докато графинята е в опасност.