Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (111)

XXVII

Без да обръща внимание на съдържателя, който я пресрещна и попита за състоянието на болния, Лазарин мина като вихър през хотела и се втурна в каретата.

— Към Париж! — извика само и се отпусна на облегалката. След около час и половина, малко преди дванайсет, каретата вече бе спряла пред клуба, в който Льору обикновено прекарваше вечерите си.

След малко слугата, когото бе изпратила, се върна заедно с баща й. Жул Льору се учуди много на появата на дъщеря си и заинтригуван влезе в каретата.

— Не се безпокой, татко — промълви Лазарин, — трябва да поговорим за нещо много важно; след това каретата ще те откара, където пожелаеш. — И нареди на кочияша да поеме към улица „Мурильо“.

— Какво искаш да ми кажеш, мила? — попита само Льору.

— Утре рано сутринта ще замина за Орлеан, оттам — за извънградския замък ла Тур дю Роа.

— Задълго ли?

— Писмото на Раул за състоянието на Жана ме обезпокои много… Искам сама да се убедя какво е положението.

— Напразно се тревожиш! — възрази баща й. — Добре познавам Жана — тя е със силен организъм. Жалко, че не мога да те придружа: тъкмо сега имам куп ангажименти в Париж. Ще те моля обаче веднага с пристигането си да ми пишеш и ако е необходимо, и аз ще дойда веднага. — Льору помълча, след минута добави: — Да не би да напускаш Париж и по някакви други причини?

— Какви други причини може да има?… Знаеш ли, татко, принцът умря…

— Така и очаквах! Горкото момче… А кога се спомина?

— Преди около два часа. Тъкмо бях при него.

— Сама! Посред нощ! Каква лудост! И колко страшно преживяване за жена! Дано поне да не са те познали.

— Никой не ме позна, бях с двоен воал.

— Слава Богу. А аз снощи посетих Годефроа, той е взел всички мерки и няма да изгуби рентата си. Въпреки това е дълбоко огорчен… Много сърдечен човек е, уверявам те! Но ето че стигнахме до твоя дом. Довиждане, мила Лазарин! Лек път — и да ми пишеш веднага, щом пристигнеш, как е нашата Жана!

— Слез заедно с мен, татко — помоли го дъщеря му, — слугите трябва да се уверят, че съм била при теб.

След малко Лазарин беше вече в стаята си, а ексбанкерът се запъти отново към клуба, където го очакваше веселата му компания.

Младата жена умираше от глад и изпрати камериерката си да й донесе нещо за ядене. През това време написа телеграма до управителя на извънградския замък ла Тур дю Роа да й изпрати карета на гарата в Орлеан.

Когато камериерката се появи с малко бисквити и вино, Лазарин й обясни, че утре заранта се налага да замине за Орлеан, че ще вземе със себе си дойката с бебето и нея, главната си камериерка. И завърши:

— Закуската ми да е готова в осем. Наредете каретата да чака пред входа към осем и половина.

Камериерката излезе. Лазарин взе нов лист и си рече: „Капнала съм от умора, а на всичкото отгоре трябва да пиша на онзи ужасен човек, когото толкова мразя! Ще му отмъстя за това, кълна се!“

„Простете ми, че заминавам от Париж, без да съм ви предупредила. Току-що ми донесоха телеграма от съпруга на сестра ми, с която ми съобщава, че тя е сериозно болна и настоява веднага да замина при тях. Не зная колко време ще отсъствам — и дано положението на сестра ми да не е толкова тежко. Пишете на известния ви адрес.

Узнах от татко, че днес сте взели участие в дуел, възникнал поради някакво дребно спречкване. Как можете безразсъдно да рискувате живота си, толкова безценен за мен! Този път ще простя лекомислието ви, но моля, не постъпвайте никога повече така! Този дуел всели тревога в сърцето ми и мисълта ми винаги ще ви следва.“

— Не всичко е лъжа в това писмо — избъбри на себе си Лазарин. — Самата истина е, че мисълта ми неотстъпно ще го следва и тежко му, когато ми се мерне пред очите! Този гнусен убиец на Хектор!

Във влака не я оставяше мисълта, че трябва да намери начин и жестоко да отмъсти на Марсел. Вече близо до Орлеан яростта й се смени с тъга и Лазарин си рече печално:

— Трима души са ме обичали — и каква беше съдбата им? Маркизът загина нелепо, Хектор е убит, а Марсел — обречен от мен… Наистина аз нося нещастие!

Когато каляската спря пред замъка, Доминик вече очакваше господарката си на стълбището пред входа. Той слезе да й помогне, сетне се поклони и каза:

— Понеже узнах, че ваша светлост пристигате днес, изпратих човек в замъка дьо Горд да узнае как е здравето на госпожа сестра ви…

— И какво отговориха?

— Господин графът изпраща ето това писмо до вас, госпожо.

И Доминик й предаде сгъната на четири бележка, която гласеше:

„Скъпата ми Жана ви очаква… Елате час по-скоро при нас, сестро. Времето не чака, уви!

Ваш зет Раул.“