Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (59)

IX

След първия месец Раул реши, че пълното им усамотяване не може повече да продължи.

— Мило дете — обърна се той към Жана, — нашето положение в обществото ни налага задължения, които трябва да изпълним.

Младата му съпруга го погледна неспокойно.

— Да, така е, ние трябва да посетим нашите съседи и да ги поканим на гости. Нямам намерение да ви превръщам в светска лъвица — избърза да каже той, като видя, че Жана е готова да се възпротиви. — При това задачата ни не е кой знае колко сложна: ще приемаме всеки четвъртък, а веднъж месечно ще даваме голяма вечеря.

— Как, нима всеки четвъртък? — ужасена възкликна Жана.

— Но това е само веднъж в седмицата, мила. И искам да ви видя като най-елегантната жена в нашия край.

— Но как? Никога не съм се грижила особено за дрехите си; моите сестри дори се шегуваха с мен и ме наричаха Пепеляшка… Това име ми донесе щастие, защото се намери принц, който се влюби в мен и ме взе за жена…

— А сега да прегледаме вашия гардероб — рече Раул и разтвори вратите на гардеробната стая на графинята. В нея имаше само две-три рокли, набързо ушити за сватбата.

— Не можете да останете само с тези прости роклички — отбеляза Раул. — Ако решите да ги подарите на камериерките си, те може би ще се обидят… Още тази вечер ще заминем от Орлеан за Париж.

— Задълго ли?

— Само за два дни — ще поръчаме всичко необходимо за вас и ще се върнем.

Седмица по-късно двайсет нови тоалета пристигнаха от Париж; въпреки безразличието си към облеклото Жана им се зарадва много и им се залюбува възхитена.

След това започнаха посещенията. Само след десет дни вече бяха посетили всички свои съседи, а те до един бяха във възторг от младата весела и скромна графиня, която успя да очарова всички: и стари, и млади.

Така си живееха тези две млади същества, окрилени от любовта си, доволни от дълбокото спокойствие около себе си и надяващи се на безкрайно щастие…