Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (107)

XXIII

Жул Льору завари дъщеря си в покоите на малкия Раул; дойката тъкмо го хранеше.

— Нали ще вечеряш с мен, татко? — попита Лазарин.

— Да, стига да не те притеснявам.

— Винаги ми е драго да те видя! Ето, тъкмо да се порадваш и на внука си.

Лазарин взе детето от ръцете на дойката и го подаде на баща си.

— Нали е хубаво бебе? — рече тя.

— Голям хубавец е! — убедено отвърна баща й. — Истински малък маркиз! Колко е важен! При това много прилича на мен, нали?

— Разбира се, татко — отвърна засмяна Лазарин. — Истински твой портрет!

След малко дойката излезе с детето на ръце, а бащата и дъщерята се запътиха към трапезарията.

— Знаеш ли защо съм дошъл? — попита някогашният банкер.

— Доколкото разбрах, за да вечеряме заедно — погледна го дъщеря му.

— И не само за това… Дойдох да ти кажа една новина, която ще те заинтересува.

— Говори по-бързо тогава!

— На идване при теб на булеварда срещнах Марсел Ложие, твоя познат офицер. Представи си, утре сутринта той ще се бие на дуел и то с човек, когото знаеш.

— Кой може да бъде?

— Доскорошният Бегур… и сегашен принц дьо Кастел Виван. Двамата се скарали в театъра.

— И толкова се ядосали, та са стигнали до дуел? Възможно ли е? — рече учудено Лазарин.

— Според мен тази свада в театъра е само претекст — загледа дъщеря си с присвити очи Льору. — Истинската причина безспорно е друга… Може би ти знаеш коя е?

Лазарин отвърна наивно:

— Аз ли? Откъде бих могла да я зная? Дори не подозирах, че принцът се познава с Марсел Ложие… Поне при мен те никога не са се срещали.

— Тъкмо там е работата, че и до момента на свадата не са се познавали; Бегур упорито досаждал на Ложие, докато го принудил да реагира. Човек би си помислил, че принцът е постъпвал така умишлено.

— Нищо не разбирам! Ти каза, че дуелът ще е утре; но къде, в колко часа?

— В девет сутринта, във Вил д’Авре, край езерото…

Маркизата трепна. Само преди няколко дни бе вечеряла в тамошния ресторант с Марсел, двамата се бяха разхождали по алеята край езерото, където бившият поручик може би утре щеше да падне убит. Лазарин бързо овладя смущението си:

— Татко, искаш ли да бъдеш най-добрият баща на света?

— Винаги съм бил такъв, мила… Какво искаш сега от мен?

— Този дуел е интересен… Много бих искала бързо да узная резултата му. Нали ще отидеш утре сутринта във Вил д’Авре, ще присъстваш на дуела и ще дойдеш да ми кажеш как е приключил?

— Невъзможно! — извика Жул Льору, стреснат от самата мисъл да се запъти толкова далеч рано сутринта. — Нямам право да се намесвам в неща, които не ме засягат. Как ще обясня присъствието си там?

Лазарин набързо го успокои, че ще седне на терасата на ресторанта, ще си поръча закуска и преспокойно ще наблюдава дуела, без никой да му обърне внимание.

— Не закусвам толкова рано… — промърмори някогашният банкер. Това бе последният му опит за съпротива.