Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (71)

XXI

— Отново ли ще рискувате да яздите? — попита графът.

— Разбира се. Жак препускаше лудешки по моя вина. Ако не бях го удряла с камшика… Просто ми даде добър урок, от който ще се възползувам.

Раул също се метна в седлото и побърза да настигне балдъзата си. Към петнайсетина минути двамата се движиха мълчаливо. Най-сетне графът пръв наруши мълчанието.

— Скъпа сестро — обърна се той към Рене, — искам сериозно да поговоря с вас. Това, което ще ви кажа, е доказателство за голямото доверие, което имам във вас. Ще поискам една жертва…

— Разбира се, че напълно можете да ми се доверите! — отвърна девойката. — За каква жертва се отнася?

— Отнася се за прическата ви… Моля, откажете се от нея. Някога ви бях споменал, че много приличате на жената, в която за нещастие се бях влюбил…

— Да, май си припомням такова нещо.

— Някога госпожа дьо Брен си правеше такава прическа и с нея вие направо сте същинската баронеса.

Сърцето на Рене заби ускорено. Надеждата й се възроди. Щом се бе оказала опасна за графа, значи отново бе възможно да го завладее.

— Но нали госпожа Жулиет е покойница — възрази девойката — и сега Жана се възцари в сърцето ви?…

— Така е! — съгласи се графът. — Но тъкмо защото цялата ми душа принадлежи на Жана, споменът за покойницата предизвиква у мен болезнено страдание. Бих дал десет години от живота си, за да изтръгна завинаги злощастния спомен за миналото! Затова, мила сестро, ви моля от сърце: превърнете се отново в предишната Рене, която всички толкова много обичаме! Обещавате ли ми?

Рене пребледня. Поражението й беше пълно.

— Братко мой — пророни сухо тя, — изпитвам най-добри чувства към вас и естествено не мога да ви откажа такава дреболия. Вашето щастие е твърде ценно за мен. Бъдете спокоен, вече никога няма да ме видите с тази прическа!

— Благодаря ви, мила Рене — отвърна сърдечно графът. „Колко й е предан! — горчиво си помисли девойката. — Но тя, която ми го отне, не ще може дълго да се радва на любовта му! Ще го прекърша… Ако не по този — по друг начин.“

Оттогава Рене сякаш се преобрази. Принудена да изостави първоначалния си план, преди да си изгради нов, направи всичко възможно да стане необходима в този дом. Започна да проявява все по-силен интерес към домакинството, към проблемите на имението. Рене намисли да освободи сестра си от дребните грижи по замъка и парка и Жана на драго сърце й ги прехвърли, като изцяло се отдаде на милосърдието. Рене действаше крайно предпазливо и незабележимо за останалите. Нарежданията си даваше с такава кротост, че слугите, които не обичаха да има посредници между тях и господарите, я слушаха без възражения. Характерът й сякаш стана по-спокоен; вече не претендираше за развлечения, не проявяваше никакви капризи; държеше се меко, внимателно и кротко с всички. Само когато бе сигурна, че е сама в целия замък, даваше воля на накипялата си омраза и малката й спалня единствено бе свидетелка на гневните й думи.