Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (21)

XVIII

Освен многобройните покупки и подготовката на замъка маркиз дьо ла Тур дю Роа трябваше да уточни заедно с нотариуса Жомар и условията на брачния договор. Като опитен човек нотариусът настояваше сумата, която маркизът ще предостави за владеене на съпругата си, да не надминава един милион. Маркизът упорито се противеше.

— Но защо? — нетърпеливо възкликна най-сетне нотариусът. — Представете си, че имате едно, две, три деца, но ви сполети неочаквана смърт, не дай си Боже. Ами ако маркизата се омъжи повторно? Това, че не й предоставяте цялото си богатство, защитава интересите на вашите деца!

Маркизът отстъпи неохотно и след продължителна съпротива, но все пак отстъпи. Жомар замина тържествуващ за Орлеан.

Брачният договор трябваше да бъде прочетен във Вертфейл малко преди деня на сватбата. Маркизът се появи смутен при бъдещите си роднини, но се успокояваше с аргументите на нотариуса, че особената клауза имаше за цел да осигури бъдещите му деца от всякакви изненади.

Голямото кресло пред овалната маса очакваше нотариуса Жомар, който пристигна навреме, спокойно седна, разтвори чантата си и извади от там книжа върху гербова хартия. Спокойният му, властен глас внушаваше доверие.

Лазарин слушаше внимателно; тя бе проучила най-подробно закона за брачните договори и сега чудесно се ориентираше в клаузите на своя брачен контракт. „Предоставя ми само милион — си помисли тя, — а има цели шест. Направо ужасно! Значи не е толкова влюбен в мен, колкото си мислех. Забравил е преклонната си възраст и не е помислил, че и аз трябва да я забравя. Не искам да го зная! Ще се откажа от брака!…“

Но в този момент си рече: „Не, ще доставя прекалено голямо удоволствие на Рене. Пък и Бог знае дали съдбата след това ще ми предложи дори този милион, който намирам сега. Какво толкова значи този брачен договор? Ще видим как ще се измъкне този старец от влиянието ми, когато се ожени за мен! Това, което ми отказва в договора, ще ми бъде дарено в завещанието…“

Тази мисъл напълно успокои Лазарин и когато нотариусът приключи с четенето, маркизът възхитен видя радостната усмивка на своята годеница.

— Мили мой — произнесе тя, като му протегна ръката си, — прекалено много правите за мен! За какво ми е този милион? Нима е необходимо да бъда богата, щом вие сте богат? Знайте, че за мен няма нищо по-отвратително от парите.

Маркиз дьо ла Тур дю Роа побърза развълнуван да целуне ръката на младата девойка, сетне се обърна към нотариуса:

— Убедихте ли се, че тя е ангел?

— Не възразявам, при това наистина много прилича на ангел — учтиво отвърна опитният юрист.