Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (70)

XX

Нищо не кара коня да препуска стремглаво, както звукът на друг кон, който галопира след него. Раул знаеше това и се държеше на около четирийсет метра зад Рене. Викът на Рене достигна до него.

— Какво става? — изкрещя той, за да го чуе девойката.

— Жак не ми се подчинява — отвърна тя.

— Дръжте се! Дръжте се! — завика уплашен графът.

— Не мога… Силите ме оставят… Ще падна — и Рене изпусна камшика от ръката си. Паднеше ли, можеше жестоко да пострада при този бесен галоп. Раул, все повече уплашен, постигна невъзможното — пришпори Диего и той с няколко скока успя да настигне другия кон; графът дръпна поводите, изпуснати от Рене, и се озова пред Жак, като му прегради пътя. Конят спря като закован.

— Успокойте се, мила сестро, опасността вече отмина.

Рене не отговори. Раул я погледна: Очите й бяха затворени, главата — отметната назад; тялото й се олюляваше на седлото. „Припаднала е! — рече си съпругът на Жана. — Ах, тези героини, дето уж от нищо не се страхуват! При най-малката опасност губят съзнание.“

Около тях нямаше никого. Слугата сигурно продължаваше напред по широкия път сред дъбовете. Отдясно до пътеката се вдигаха канари, в една от тях графът забеляза пещера. Като остави конете да пасат, предпазливо пренесе девойката в пещерата. В този момент резкият аромат на парфюма отново обгърна графа и той забрави всичко… дори Жана. Той се наведе над младата девойка. Силната прилика довърши въздействието на парфюма, илюзията достигна пълнотата си.

— Жулиет — избъбри трескаво той, — защо си мислех, че смъртта ни е разделила? Сънувал съм, но ето че се пробудих… Отново си с мен, Жулиет, и аз те обичам.

Ах, колко радостно затрептя в тази минута сърцето на Рене! В това време Раул, цял под въздействието на мощната илюзия, се наведе и целуна Рене. И в същия миг се дръпна ужасен. Тази лека целувка го върна към действителността: покорството пред видението превръщаше Раул в грешник, но той можа да се възпротиви.

— Какво правя аз? — възкликна той. — Обезумял съм! Оскърбих моята любима Жана! Оскърбих и сестрата на жена си!… Добре, че никога не ще узнаят какво се случи сега, иначе цял живот ще ме презират! Вместо да потърся вода…

И Раул изхвърча от пещерата. Щом той излезе, Рене отвори очи. „Пак не сполучих“ — избъбри тя ядосано.

Когато Раул се върна след две-три минути, завари балдъзата си вече в съзнание. Тя се привдигна на лакът.

— Заспала ли съм? — попита тя със слаб глас.

— Няма нищо опасно — отвърна й графът, — конят ви се уплаши и ви се зави свят. Припадъкът ви бе кратък. По-добре ли сте сега? Да ви помогна ли?

— Да, още всичко ми се върти пред очите — все така премаляло отвърна Рене.

Опряна с цялото си тяло на графа, тя стана, после полека се намести в седлото.