Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (88)

III

Веселият гуляй продължи до късно през нощта. Преди да се разотидат, Бегур произнесе следната вълнуваща реч:

— Мили приятели, няма хубава книга, няма весел гуляй без второ издание! Затова утре, тоест днес, понеже отдавна мина среднощ, ви определям среща в три следобед на остров Голямата чаша. Ето програмата: вино, хапване, плуване и риболов — който каквото предпочита.

Поканата на Бегур бе посрещната възторжено и цялата компания тръгна да изпрати госпожа Бобино. Бегур, хванал прочутата актриса под ръка, се обърна и забеляза, че странният дребен и слаб мъж с лулата май ги последва. За миг му се прииска да отиде при него и да го цапардоса, но тъкмо в този миг мина празен файтон; Бегур настани в него актрисата, качи се и той, и потеглиха бързо.

Шпионинът (ако наистина бе такъв) сложи като рупор ръцете си до устата и извика след тях:

— Агенция „Рох и Фюмел“ ви очаква на улица „Монмартър“… Непременно отидете утре! Работата е много важна…

Хектор прихна:

— Доста пари ще измъкнат от моите кредитори тези Рох и Фюмел, докато гонят вятъра!

Островът Голямата чаша, добре познат на тъй наречените неделни парижани се намира по-долу от моста Курбевоа.

Следващият ден бе великолепен и особено горещ. Когато приятелите на Бегур започнаха да се явяват един по един, кръчмата на острова вече бе доста пълна и съдържателят търчеше с големите порцеланови халби в ръце.

Когато компанията се събра в пълен състав, всички единодушно решиха, че в тази жега си заслужава да почнат гуляя с едно голямо къпане в реката, за да се охладят най напред, а сетне вече да се сгряват, с каквото се намери у кръчмаря.

Плуващият като риба Бегур предизвика възхищението на зяпачите в кръчмата и като се налудува във водата, се отпусна с бавни движения върху повърхността, за да си почине. Тъкмо изплува и се огледа, когато зърна право пред себе си умното, изпито лице на човека с лулата от снощната кръчма. Тази странна личност се изхитри да козирува с една ръка във водата и тържествено заяви:

— Господин Хектор Бегур, художник, трябва да говоря с вас, ако нямате нищо против.

— Няма ме тук! — Засмян отвърна художникът и потопи за миг събеседника си във водата. След миг беше вече на десетина метра от него.

Оказа се обаче, че и досадникът плува чудесно. Той бързо настигна жертвата си и подхвана наново:

— Зная, че вие сте господин Бегур — нали възхитената публика, която наблюдава плуването ви, дори и сега ви подвиква по име от брега! Уверявам ви, господине, че е във ваш интерес час по-скоро да посетите кантората на Рох и Фюмел, на улица „Монмартър“ 131!

— Кажете на вашите господари от мое име, че дори да пратят цялата парижка полиция по петите ми, няма да платя и грош. Просто нямам пари!

— О, господин Бегур, напълно сме наясно по този въпрос… Действията на господарите ми нямат нищо общо с вашите кредитори и не са си поставили за цел да ви измъкват пари.

— Може би искат да ми дадат в такъв случай?

— Смятам, че намеренията им са именно такива.

— Хайде, стига, вие се подигравате с мен! Отде накъде ще ми предлагат пари?

— Не зная, господине, моите шефове не споделят тайните си с мен, но съм сигурен, че ако отидете, ще се сдобиете с доста прилична сума.

— С какво се занимава вашата агенция?

— С най-различни неща; най-добре ще узнаете от тях самите. Ще можете да намерите моите шефове на адреса, който вече знаете, всеки ден освен неделя, сутрин от девет до единайсет, след обед от два до пет. Нали ще отидете, господине?

— Поемете си дъх след тази реч, да не се удавите — засмян рече Хектор. — Защо да не отида, но мога ли да ви вярвам, че няма да ми поискат пари?

— Честна дума — да, господине!

— Добре, ще им се обадя утре между девет и единайсет.

— Благодаря ви, господине; смятам, че си заслужих заплатата днес.

След целия този разговор, проведен във водата пред острова, дребният детектив заплава към брега, където бързо се облече и с доволната физиономия на човек, изпълнил дълга си, се запъти към нетърпеливите си господари.