Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (54)

IV

Наистина за влюбения всичко в стаята говореше за присъствието на Лазарин.

Нищо вече не можеше да му попречи да види насаме маркизата, единственият проблем беше кое време е най-подходящо, кога идва тя в тази къщурка.

Марсел помисли и реши, че ще е най-добре сега да си отиде и да се върне отново привечер. Тъкмо се прехвърли наново през стената по удобните клони, когато покрай него изгромоля красива голяма карета и спря пред желязната врата в стената. Вратарят веднага отвори и каретата продължи напред по алеята към замъка. Марсел избърза също натам, спря пред железните пречки на затворената вече врата и попита пазача, седнал пред павилиончето до входа:

— Приятелю, кой пристигна преди малко в замъка? Вратарят го изгледа учудено, но когато получи една златна монета, се поклони и отговори:

— Граф дьо Горд, господине, съпругът на малката сестра на госпожа маркизата.

Поручикът благодари и се запъти обратно към селото. А той се бе опасявал, че може да е някой щастлив претендент за ръката на младата вдовица!

През това време маркизата бе седнала по широк домашен пенюар на диванчето в малката гостна и четеше писмото, дошло заедно с вестниците тази сутрин. От Париж й пишеше Жул Льору. Между другото той отбелязваше:

„Смъртта на съпруга ти върна свободата, раждането на детето ще те направи богата. Трябва да сторим всичко възможно, за да облекчим появата на това дете на бял свят. Препоръчвам ти да ме упълномощиш и да ти наема или още по-добре — да ти купя къща в Париж. Ще успея да я мебелирам и приготвя за теб за около три седмици. След това време вземи спален вагон във влака и ела в Париж. Тук ще си в ръцете на най-добрите медици; светилата на науката ще те навестяват чак до деня на раждането и ще ти помогнат много по-добре, отколкото лекарите в Орлеан.

Искам също да отбележа, че след раждането Орлеан ще ти се види още по-скучен и досаден, затова е много по-добре да дойдеш тук. Да не забравяме, че и аз трябва да присъствам при раждането; нали няма да ме накараш да се върна в онази затънтена провинция?

Затова ми пиши веднага и ще се заема да ти намеря най-хубавата къща в Париж. Целувам те и очаквам минутата, когато ще стана дядо, макар че това никак няма да ме подмлади.

Жул Льору.

P.S. Какво става с нашите младоженци? Отдавна нямам известия от тях. Те сигурно те навестяват, затова ми пиши нещо за тях.

Довиждане, моя малка маркизо, с надеждата да се срещнем в най-скоро време“.

Лазарин дочете писмото и го остави върху масата.

— Не е глупав моят мил татко! — пророни тя усмихната, — но е голям егоист! Иска да отида в Париж, но се грижи не за мен, а за себе си. Не му се връща тук, за да не се раздели с някоя Нана или Тата. Освен това е сигурен, че ако държа къща в Париж, при мен ще му бъде весело. Защо да не му доставя това удоволствие! Вече достатъчно си укрепих реномето в провинцията. На добър час, татко — купувай, наемай къща, обзавеждай я — и пристигам при теб.

След миг в гостната влезе Доминик и съобщи:

— Граф дьо Горд.

Раул влезе след него и възкликна:

— Не ставайте, мила моя, не се безпокойте заради мен. Само се отбих при вас да ви видя.

— Нали ще обядваме заедно? — попита маркизата. — А къде е Жана, защо не е с вас?

— Искаше ми се да дойде и тя, но отново не се чувствува добре.

— Как така? Отново ли? — уплашена попита маркизата. — Нали не е нещо сериозно?

— Не е много зле, иначе нямаше да съм тук.