Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (127)

XVI

Докато маркизата разговаряше със слугата си, от къщата излезе жена, прекоси градинката и с реверанс заговори маркизата:

— Може би желаете да разгледате къщата, госпожо? Завеща ми я моят племенник господин Брешу, капитан в оставка. Чудесна е за извънградска вила! Моля, посетете я, за да се убедите колко е хубава и удобна! Семейството ми живее в Птивие, затова сме принудени да я продадем: не можем ние да я използуваме.

Маркизата понечи да отмине с безразличие, но внезапно промени намерението си и за учудване на слугата му подаде поводите на Нора, слезе и последва непознатата жена.

— С удоволствие ще посетя вашето владение, госпожо — каза тя на жената в черно. — Къщата ми се струва доста оригинална.

Селянката се ободри и започна всякак да хвали двуетажната дървена постройка и градината около нея.

— Малкият парк е истинска английска градина — горделиво заяви тя, — правена е по плановете на най-добрия архитект от Орлеан. Погледнете само колко много са кайсиите в двора! А и близостта на гората предлага някои удобства. Моят племенник вечер улучваше по някой фазан, когато те долитаха обратно от полето в гората. Това не може да се нарече бракониерство, защото, докато летяха над неговата земя, те всъщност бяха негови…

Маркизата се усмихна на тази своеобразна логика, но не каза нищо и влезе след жената в самата къща. Долният етаж се състоеше само от едно помещение, разделено на кухня и трапезария. Подът беше настлан с тухли, на прозорците висяха памучни перденца. Евтини литографии красяха стените, мебелите бяха сведени до най-необходимото. До вратата към кухнята дървена стълба водеше за горния етаж. Под нея имаше килер с наредени дърва, различни сечива за градината и инструменти, необходими в домакинството. „Една искра е достатъчна, за да изгори тази къщурка като барут“ — си рече Лазарин.

— Погледнете само колко грижливо е подредено всичко — продължи настойчиво жената. — И мебелировката е много хубава! Елате горе да ви покажа спалнята и дневната — всичко е като у истински аристократ!

Двете стаички горе наистина бяха наредени по-претенциозно, но си личеше, че мебелите са работа на най-обикновен дърводелец, а тапетите се мъчеха да имитират копринена тапицерия.

След краткия оглед маркизата бързо заслиза надолу.

В замъка тя смени дрехите си, обядва набързо и се зае да преглежда вестниците, които, ако се съдеше по навъсеното й лице, бяха пълни с неприятни новини.

Предишната вечер Марсел Ложие беше пристигнал в селото и отседнал отново в страноприемницата „Белия кон“. Няма защо да подчертаваме колко беше доволен съдържателят, като видя познатия художник. Нали този негов клиент плащаше винаги щедро и не се пазареше. Марсел не попита за нищо собственика, изпълнявайки изричното желание на Лазарин да не привлича вниманието върху отношенията им, макар че много му се искаше да узнае дали маркизата е в замъка си, или живее при сестра си в имението дьо Горд. „Тя пожела да дойда — си рече той — и сега трябва да се надявам и да я чакам. Днес вече е късно, но утре около обед ще трябва вече да съм при стария дъб, където тя сигурно ще дойде да ме види. Ще бъда сдържан, търпелив и спокоен…“

Като всеки страстно влюбен Марсел напразно убеждаваше себе си да проявява търпение и спокойствие…

На другия ден още от съмване го обзе трескаво нетърпение и напразно се повтаряше, че толкова рано няма какво да прави в гората, че маркизата може да се появи най-рано след дванайсет. И все пак, колкото и да се мъчеше да се владее, се озова при вековния дъб доста преди единайсет. Изправи статива и зачака. Стори му се, че след цяла вечност часовникът в селото удари дванайсет.

— Този часовник сигурно не е верен — си рече сам младият мъж и погледна своя. Джобният му часовник също показваше дванайсет. — Спрял е! — възкликна Марсел, но когато го доближи до ухото си, се убеди, че върви. В този миг си спомни, че бе изпитвал същото изгарящо нетърпение, когато бе очаквал маркизата вечер в каретата пред алея на парка Монсо.

— Какво същество е човекът! — избъбри той усмихнат. — Все му се струва, че светът ще се сгромоляса, понеже една млада жена била закъсняла някоя и друга минута!

Внезапно сърцето му примря.

Леки стъпки се дочуха, иззад храстите се появи стройната фигура на Лазарин.