Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (114)

III

На третия ден от пристигането си Лазарин получи две писма; донесе й ги преди обяд старият Доминик. И двата почерка й бяха познати: едното беше от Жул Льору, другото — от Марсел Ложие.

Маркизата остави настрани писмото на своя поклонник и започна от бащиното си послание. Още с първите редове безразличието й се смени със силно учудване; тя възкликна от изненада.

Писмото на Жул Льору започваше така.

„Като добър баща, какъвто съм бил досега, бързам да ти известя за едно събитие, което според мен те интересува много.

Както ми каза, ти самата си видяла последните минути на Бегур — искам да кажа, на Хектор дьо Кастел Виван, — издъхнал от раната, нанесена му от Марсел Ложие.

Да, но не си видяла добре, мила моя.

Покойният Бегур не умря и дори, както изглежда, изобщо няма намерение да умира… поне от тази рана.“

Точно на това място маркизата остана като гръмната и си рече:

— Значи е жив! Защо ли избързах с това заминаване! Но нищо, ла Тур дю Роа не е далеч от Париж.

И продължи да чете нататък.

„Днес обядвах в кафене «Англетер», когато видях принца да влиза. Годефроа се приближи, на шапката му нямаше черна лентичка, изглеждаше весел и бодър. Много се учудих, тъй като познавам принца като голям привърженик на обичаите и на добрите нрави. Поканих го да седне до мен и се приготвих да слушам за главоболията му около погребението. Вместо това принцът рече:

— Ще хапна набързо и тичам към Вил д’Авре.

— Печалната церемония наистина поглъща много време и сили! — изразих му аз съчувствието си.

— Каква печална церемония? — ме изгледа той.

— Как каква — погребението…

— Нима не знаете? — рече тогава принцът. — Хектор е жив и след седмица ще бъде дори по-здрав от нас! Преживял е силна криза онази вечер, но тя не му отнела живота; докторът подхванал с нови сили лечението и сега вече животът му е вън от опасност.

— Честито, принце!

— Да, направо съм във възторг! Младежът е много мил… Впрочем дори го обичам, нали ми спаси живота.

Присъединих се към принц Годефроа и двамата заминахме с каретата за Вил д’Авре, както сама разбираш, не от любов към пътешествията, а от желание веднага да ти съобщя какво е състоянието на Бегур, тоест на младия принц, което толкова силно те интересува. При влизането ми Хектор, който беше доста бледен от загубата на кръв, стана червен като рак; побързах да го успокоя, че съм дошъл, понеже ти, мила моя, проявяваш загриженост за здравето му, и трябва да ти пиша до твоя замък. Тогава Бегур ме изгледа с искрена признателност. Нима има нещо между вас? Впрочем — защо не, има все пак смисъл да се омъжиш за този човек, чиято титла не мога да приема на сериозно, обаче годишният му доход, надхвърлящ милион долара, е съвсем реален факт.

Бегур е толкова добре, че утре ще го преместят в Париж, в неговия дом.

Сега за друго — моля те, веднага ми пиши как е нашата малка графиня! Съпругът й сигурно преувеличава сериозността на състоянието й, но все пак тревогата ми е голяма.

Целувам те бащински нежно Жул Льору.

П. П. Забравих да ти кажа, че между Вил д’Авре и Париж срещнахме Марсел Ложие. Този джентълмен се беше запътил натам, за да се осведомял лично за здравето на противника си. Тази негова постъпка ми се стори много благородна; Годефроа е на същото мнение.“

Лазарин пребледня. Мисълта за възможните последици от прекалената учтивост на поручика я ужаси.

— Само една дума може да погуби всичко! — прошепна тя. — Как не ми мина през ума, че може да се срещнат!