Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (125)

XIV

След като приготви нова доза от лекарството заедно с Женевиев, Максим се затвори в стаята си, взе късче червен восък и го доближи до запалената свещ. Стоически капна малко от него върху дланта си, след миг хладнокръвно свали застиналите капки.

Изгарянето нямаше нищо общо с петната, които беше забелязал върху пръстите на Рене. След това докторът огледа показалеца си, с който бе докоснал засъхналата капка върху нареза на млечката. Тъмното петно беше съвсем същото като ивиците, явно предизвикани по пръстите на девойката от пролятото лекарство за Жана.

— Този опит ме убеждава напълно — избъбри Максим на себе си. — Растителната отрова е оставила ясни следи… При това тя сама се издаде, като изпусна чашката. Рене трови сестра си! Защо мрази толкова силно клетото дете? Ще се побъркам!

Докторът седна в креслото и стисна главата си с длани. След малко обаче се овладя и излезе да потърси Женевиев, като я покани да дойде с него в стаята му.

— Женевиев — подхвана той, — вие свалихте завеса от очите ми… Искам да ви благодаря, мила приятелко, от сърце и душа!

— Заслугата ми не е особено голяма — промълви скромно Женевиев, — защото се досетих за престъплението, но съм безсилна да открия кой е престъпникът.

— Всичко вече е ясно, няма повече загадки — възрази Максим. — Престъпникът е… жена.

— Как е възможно? — възрази учудено Женевиев. — Никой освен мен и госпожица Рене… Възможно ли е госпожицата…? Не, не мога да си помисля дори!

Младият доктор помълча, сетне проговори бавно:

— Напълно е сигурно… Отровителката е нейната сестра…

Докторът й разказа наблюденията си, посочи й няколкото петна от горещ восък върху дланта си и потвърди, че съмнения няма.

— Убедихте ли се вече? — попита накрая той.

— Да вървим! — рече само Женевиев и се запъти към вратата.

— Чакайте, къде искате да идете? — спря я той.

— Как къде? Нима не знаете! Искам да отида при господаря! Да му викна: Ето коя е отровителката! Арестувайте я! Осъдете я! Отмъстете за мъките на милата ми господарка! Господин Максим, губим време, а отровата действува! Елате с мен!

Максим с голямо усилие успя да я заведе до креслото и отново я накара да седне.

— Женевиев — успокояващо й заговори той, — моля ви още веднъж да ме послушате и да изпълнявате това, което ще ви кажа. Неминуемо ще трябва да разкрием престъплението пред граф дьо Горд, но ужасната истина ще му нанесе страшен удар. Стъписан от изненадата, той може да не повярва…

— Ще му посочите същите доказателства!

— Ех, струва ми се, че ще можем да го убедим само с разкритие, ясно като светкавица. Трябва да изчакаме подходящ случай. Рене се успокои и е сигурна, че не я подозираме. Трябва да й заложим клопка… Освен това, за да спасим госпожа графинята, трябва да сме сигурни каква точно отрова е поемала, за да й дадем съответната противоотрова.

— Но как ще узнаете това, господин докторе?

— Като заловим Рене на местопрестъплението. Имам един план, дано сполучи.

— В такъв случай ще ви слушам безпрекословно, господин Максим.

— Дръжте се както винаги, не променяйте отношението си към Рене. Постарайте се напълно да се владеете. Това е крайно необходимо! И не я изпускайте от очи. Аз, от своя страна, ще прекарам тази нощ в оранжерията. Може пък Рене да слезе за нова доза отрова!