Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (92)

VII

Два дни след първата вечеря, която бе дал на приятелите си, камериерът донесе на младия милионер визитката на посетител. Този пръв утринен гост бе редакторът-издател на вестник „Фигаро“, за който някога Бегур бе рисувал политически карикатури.

Бегур с най-приятно настроение влезе в малката гостна да посрещне ранния си гост, без да подозира какво влияние ще окаже неговият вестник върху целия му живот…

Редакторът-издател Годар гледаше към двора, където конярите миеха удивителната карета на Бегур, за която вече говорихме. В това време влезе Хектор, който твърде хладно стисна ръка на госта си.

— Честито, друже! Мнозина завиждат на късмета ти, но аз се радвам от сърце за теб! Ето сега вече си богат, но какво ще стане с таланта ти, нали няма да захвърлиш четките и молива? Имаш ли ателие в този прекрасен дворец?

— Да си призная, нямам. За какво да рисувам? За по двайсет франка на картина ли?

— Вярно, че твоите работи струваха много повече и аз все се надявах да ти плащам достойно, когато се увеличат абонатите.

— Само това ли си дошъл да ми кажеш?

— Не, разбира се. Помня твоите политически карикатури и борбата ти срещу експлоататорите. Сега дойдох при теб да ти съобщя, че съм намислил да издавам списание, което ще се казва „Капиталът експлоататор“. Осигурили сме си кореспонденти в Лондон, в Женева… в Африка… Само за една седмица ще достигнем десет хиляди тираж. Успехът е сигурен!

— Поздравявам те тогава.

— Благодаря… Но малко пари не достигат — някакви си двеста хиляди франка.

— Имаш ли представа откъде можеш да ги вземеш?

— Разбира се! — отвърна Годар. — Както виждаш, дойдох веднага при теб! Нима съм способен да те оскърбя, като се обърна към друг? Ти ще си издателят на това прекрасно списание, Тотор! Нали дори и названието всъщност е твое! Ще станеш известен… Мястото ти е в парламента! Ще делим приходите. Подпиши този чек.

— Чек за двеста хиляди франка?

— Според мен ще стигнат — скромно отбеляза Годар. Художникът гръмогласно се изсмя.

— Значи ме смяташ за абсолютен глупак!

Издателят трепна.

— Чакай, нима ще откажеш да дадеш средства за нашето списание? А къде останаха принципите ти? Борбата ти против експлоататорите?

— Принципите са за бедняците. Те се придържат към тях.

— Значи обръщаш гръб на своите братя по кръв и на другарите си! Скоро ще се убедиш, че аристократите няма да те приемат и ще затворят вратите си пред теб! Довиждане, изменнико!

И Годар нахлупи шапка, след това ядосано затръшна вратата след себе си.

Младият художник тъжно се отпусна в креслото. „Може да е всякакъв този хитрец, но в случая е прав — си помисли той. — Бегур наистина е смешно име за аристократичните салони. Докато бях художник бе друго. Но сега неблагозвучното ми име стои като мазно леке върху копринена дреха. Парите са всесилни… Ако е така, дано успея с тях да сменя и името си!“

От този момент Хектор се замисли как да промени обикновеното си, неблагозвучно име и не виждаше никакъв изход, докато един прекрасен ден пред очите му не попадна обявата на принц Кастел Виван.