Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (18)

XV

Оставаше да определят деня на сватбата. В унисон с желанието на двамата сватбата бе определена за след три седмици и церемонията трябваше да бъде извършена в малката черквица на Вертфейл, откъдето младоженците щяха да се отправят направо в замъка дьо ла Тур дю Роа. Жул Льору и останалите му дъщери бяха поканени да прекарат две седмици с омъжената си сестра. Робер дьо ла Тур се гордееше с хубостта на жена си и вместо да пътешества с нея, предпочиташе да даде няколко празненства в замъка и да я представи на местната аристокрация. Принцът бе изпратен в Орлеан да покани нотариус за подготвяне на брачния договор, освен това му бе връчен цял чувал семейни скъпоценности със заръката да ги остави при златаря, за да ги преправи по съвременната мода.

Дните до сватбата маркизът прекарваше от сутрин до вечер във Вертфейл. През хубавите дни Лазарин яхваше своята Нора и двамата с маркиза яздеха из околностите по пет или шест часа.

В един от тихите слънчеви дни по време на разходката, на около двайсет и пет километра от Вертфейл, маркизът и младата девойка излязоха от гората на поляна върху билото на хълм, откъдето се откриваше гледка на всички посоки. Двамата спряха.

Очите на Лазарин се насочиха към грамаден замък, белязан с удивителната архитектура от времето на Анри III, разположен сред обширен парк.

— Какъв е този замък? — попита тя.

— Това е замъкът Горд. И оттук е красив, но отблизо е твърде впечатляващ.

— На кого принадлежи той?

— На граф дьо Горд.

— Надявам се, че е ваш приятел и ще го поканите в замъка?

— Доста е по-млад от мен, но се отнасям с голяма симпатия към него въпреки разликата във възрастта: той е само на двайсет и осем години. За съжаление има една непреодолима пречка да ви го представя: замина и Бог знае дали някога ще се върне тук. Знам само, че е някъде в Италия, защото не си пише с никого от старите си приятели.

— Защо е тази тайнственост?

— Не я поддържа нарочно — просто търси самотата. А причината да замине оттук и да страни от всички е едно романтично приключение, което не е за ушите на млада девойка.

— Но, маркизе, само след седмица ще бъда ваша жена!

— Тогава ще ви го разкажа — отвърна засмян Робер.

Лазарин обаче бе толкова мила, толкова убедително помоли маркиза, че той отстъпи с въздишка: нали, каквото иска жената, иска го Бог.