Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (104)

XX

Младият принц си тръгна, съвсем замаян от чутото през тази вечер. Лазарин остана да седи в гостната пред камината, доволна от добре изиграната роля (мисля, че и читателите ще се съгласят с нея), и се замисли за следващите стъпки. Оттук нататък Хектор щеше да преследва Марсел Ложие като вярна сянка до момента, в който намери претекст да го извика на дуел. Значи бе необходимо Лазарин да прекъсне всякакви отношения с доскорошния поручик, за не стане Хектор неволен свидетел на странните вечерни срещи между „преследваната жена“ и „преследвача“… Как да накара Ложие да се откаже от тези чести срещи, които бяха за него единствен източник на радост и упование? Младата жена добре знаеше каква власт има над Марсел и не се съмняваше, че той ще се види принуден да я послуша. Тя взе перо и хартия и написа следните редове.

„Обещахте, мили приятелю, заклехте се да не се съмнявате в мен, да ми оказвате безгранично доверие.

Настъпи мигът да ми докажете, че думите ви са били искрени и че действително мога да разчитам на вас.

Доброто ми име е в опасност… Дебнат ме, преследват ме… Кой? Все още не зная, но за съжаление не мога да се съмнявам, че нечия зла умисъл следи всяка моя стъпка. Днес ми донесоха анонимно писмо, което ме предупреждава, че съм под наблюдение и ако не прекратя срещите си нощем с неизвестен мъж (слава Богу, че все още не знаят името ви), моите похождения ще станат широко известни в аристократичните среди; според писмото ме заплашвала дори вестникарска публикация…

Добре разбирате, скъпи приятелю, че благоразумието изисква да прекратим срещите си за няколко дни, докато успея да разкрия кой именно ме шпионира, за да ги възобновим след това на друго място и по друг начин за наша взаимна радост. Подчинявам се на тази печална необходимост с дълбока мъка и ви моля да споделите моето страдание! Какво да се прави, с необходимостта не може да се спори!

Вашето търпение и мъжество ще бъдат най-яркото доказателство за чувствата ви към мен. Пишете ми всеки ден, и аз ще постъпвам по същия начин. Сигурна съм, че бързо ще разкрия подлия шпионин, който вероятно е някой от слугите или от моите камериерки. Разчитайте на мен, както аз разчитам на вас, и ме обичайте, както и аз ви обичам!“

Лазарин сложи в плика това както винаги неподписано писмо и Марсел го получи още на следващата сутрин…

Първият порив на доскорошния хусар беше — изречената ядно закана. „Тя отново се опитва да ме отхвърли! — избъбри той, като смачка писмото, — значи отново подготвя измяна. Но няма да ме измами! Ще я следя! Тежко му, който се опита да застане между нея и мен!“

— След миг обаче младежът изглади листа с ръка и за втори път прочете писмото. Почувствува се сякаш по-спокоен.

„Не съм прав — промълви той, — може наистина да я следят… предупреждавах я, че тайнствените й излизания вечер не ще останат незабелязани, че ще възбудят любопитството на слугите. Подобно нещо можеше да се очаква! Струва ми се, че съжаленията й изглеждат искрени… Защо постоянно я обвинявам? Нали й обещах да й вярвам? Бива ли да изпадам до унизителната роля на ревнив любовник и да я дебна от ъгъла! При това тя самата подчертава, че се отнася до няколко дни. След това вече ще действам решително; този брак най-сетне трябва да стане реалност.“

И Марсел с чувство на облекчение като след правилно взето решение се приготви да излезе, за да обядва в някой от близките ресторанти.