Ксавие дьо Монтепен
Силата на парите (119)

VIII

Откритието на Женевиев изтъкна пред Максим цялата сериозност на положението. Отровителството в този дом беше безспорен факт. Оставаше само да се разбере кой беше убиецът.

Логиката на фактите го тласкаше към версията, че самият граф беше посегнал върху живота на жена си. Причината не беше ясна, но според доктора самото минало на графа говореше за такава вероятност. Максим знаеше, че графът преди години заминал за Италия с млада аристократка, с чийто съпруг се бил на дуел, а сетне младата жена се споминала в някакво италианско градче, далеч от семейството си, далеч от близки и познати; едва ли някой се е поинтересувал каква е била причината за смъртта й… Кой знае дали самият Раул не е разкъсал по някакъв начин връзката, която може да му е дотягала… Дали не е постъпил по същия начин сега и с Жана? На моменти Максим напълно бе готов да повярва в предположенията си. След това обаче се ядосваше на глупавата си мнителност, укоряваше се, че неволно възприема графа като свой щастлив съперник, и просто се ръководи от антипатия…

Слезе за вечеря съвсем объркан и уморен от толкова тревожни мисли, напълно откъснал се от надеждата да открие убиеца без нови факти.

На трапезата се озоваха само двамата с графа. Рене бе поискала да й качат вечерята в стаята, защото се чувствала изморена.

По време на вечерята Максим се опита между другото, с незабелязано вмъкнати въпроси да си изясни още веднъж отношението му към покрусата на дома — към тежката болест на младата графиня. От всяка дума на графа лъхаше безнадеждно, покъртително страдание; в миг на неудържимо отчаяние дори избухна в плач… и побърза да се извини, че разстройва госта си, обичания от всички доктор Жиро.

Максим си каза, че никой убиец не би ридал така за жертвата си, и за пореден път се засрами и се укори заради глупавата си мнителност.

След вечерята обаче не го свъртя в стаята му: навсякъде го преследваше проклетият въпрос и не му даваше мира. Максим отвори прозорците, постоя така; сетне реши, че нощният хлад на парка ще го освежи и пронизващата влага ще охлади пламналата му глава. Младият лекар достатъчно знаеше вече всички коридори и врати към стаята си, затова се ориентираше безпогрешно и в тъмнината. Насочи се не към главния вход, който след вечеря се заключваше, а към малката странична врата, която също бе заключена, но с ключ в бравата. Максим отключи, спусна се по стълбището и тръгна право напред по алеята. Като се отдалечи на стотина крачки, се обърна да погледне замъка. Цялата огромна сграда тънеше в мрак; светеха само двата централни прозореца на първия етаж — прозорците на Жана. Максим си представи печалната гледка на болната крехка жена, на графа и Рене от двете страни на леглото, а над тях — силната лампа с бяла светлина, озаряваща прозорците.

Максим понечи да се обърне и да продължи разходката си, когато погледът му неволно падна върху лявото крило на замъка и върху пристройката до него, където бе разположена зимната градина. През огромните стъкла на оранжерията се забелязваше вътре някакъв движещ се светлик, нещо като светулка, която прелита насам-натам. Кой в спящия замък би могъл да се разхожда в това късно време в оранжерията? Кой друг — освен убиецът? „Ето го доказателството, което толкова много ми трябваше! — си рече той зарадван. — Престъпникът ще ми падне в ръцете!“

Докторът забърза обратно към замъка или по-точно — към лявото крило, където бяха гостните и построената до тях оранжерия. Колкото повече се приближаваше, толкова по-силна ставаше светлината, но заедно с това и някак странна. Максим стигна до самата оранжерия, стъпи на някакъв камък, за да надникне през стъклата, които започваха на човешки ръст височина от земята. Разочарованието му беше ужасно. Стъклата се оказаха запотени отвътре и през тях се забелязваше единствено светеща точка, която се губеше и се появяваше, но не се различаваше нито човешка фигура, нито дори и близките до стъклата листа и клони.

Максим спря озадачен, тревожен; трябваше да предприеме нещо, не биваше да изпусне престъпника! Тогава си спомни, че който и да беше той, неминуемо щеше да излезе от гостните в коридора и там вече непременно Максим щеше да го издебне.