Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Space Machine: A Scientific Romance, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Теодора Давидова, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Mandor (2010)
- Сканиране и корекция
- Xesiona (2010)
- Форматиране и допълнителна корекция
- Диан Жон (2010)
Издание:
Кристофър Прист. Машината на пространството
Научнофантастичен роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983
Библиотека „Галактика“, №45
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Юлия Бучкова-Малеева
Преведе от английски: Теодора Давидова
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов
Коректор: Ани Иванова
Английска, I издание
Дадена за набор на 10.II.1983 г. Подписана за печат на 1.VI.1983 г.
Излязла от печат месец юни 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1657. Цена 2,50 лв.
Печ. коли 29,50. Изд. коли 19,10. УИК 18,84
Страници: 472. ЕКП 95366 21531 5637–38–83
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Ч 820–31
© Теодора Давидова, преводач, 1983
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983
c/o Jusautor, Sofia
Christopher Priest. The Space Machine
Futura Publications Limited, 1977
© Christopher Priest, 1976
История
- — Добавяне
V
На петия ден от пътуването ни беше изстрелян и пети снаряд. Марс беше вече много далеч, но не беше трудно да различим облака пара.
На шестия ден върху контролния пулт открихме приспособление, което позволяваше да се увеличи контрастът и размерът на картината на екраните. И когато наближи времето за изстрелване на следващия снаряд, успяхме да наблюдаваме процеса относително ясно.
Изминаха още четири дни и през всеки един от тях мощното снежно оръдие изхвърляше по един от своите цилиндри, но на единадесетия ден вулканът изчезна от полезрението ни и белият облак пара вече не се появи.
Не видяхме облак и на следващия ден. Очевидно след десетия снаряд жителите на Марс бяха преустановили изстрелването. Припомняйки си стотиците лъскави цилиндри, разположени в подножието на планината, не можехме да допуснем, че чудовищата ще искат да изпълнят задачата си само с тези десет пратеника. Изглежда обаче, случаят беше точно такъв, защото непрестанно държахме под око червената планета, но не се появи никакъв признак, по който да разберем, че е имало ново изстрелване.
Трудно ни беше да си обясним този факт.
Предполагах, че такъв е бил планът на чудовищата: челен отряд от десет снаряда да нападне Земята и да завладее част от нейната територия; та нали на борда си тези десет летателни апарата носеха общо около петдесет бойни машини, те им бяха съвсем достатъчни. Ето защо смятах, че не бива да изоставяме наблюденията върху планетата и твърдях, че скоро ще започне ново изстрелване на снаряди.
Амелия обаче беше на друго мнение. Според нея прекратяването на действията се дължеше на победа на бунта на планетата и на факта, че революционните сили са взели управлението в свои ръце.
Никой от нас не можеше да докаже предположенията си. Поне засега преселването беше спряло.
Междувременно бяха изминали вече много дни от началото на нашето пътуване и Марс се виждаше на екрана като малка светеща топка, отдалечена на хиляди мили далеч зад нас. Полека-лека интересът ни към нея намаляваше и се насочваше към екрана за предно виждане, на който вече лесно различавахме родната планета: мъничко светло петно, неописуемо и спокойно.