Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Space Machine: A Scientific Romance, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Теодора Давидова, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Mandor (2010)
- Сканиране и корекция
- Xesiona (2010)
- Форматиране и допълнителна корекция
- Диан Жон (2010)
Издание:
Кристофър Прист. Машината на пространството
Научнофантастичен роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983
Библиотека „Галактика“, №45
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Юлия Бучкова-Малеева
Преведе от английски: Теодора Давидова
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов
Коректор: Ани Иванова
Английска, I издание
Дадена за набор на 10.II.1983 г. Подписана за печат на 1.VI.1983 г.
Излязла от печат месец юни 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1657. Цена 2,50 лв.
Печ. коли 29,50. Изд. коли 19,10. УИК 18,84
Страници: 472. ЕКП 95366 21531 5637–38–83
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Ч 820–31
© Теодора Давидова, преводач, 1983
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983
c/o Jusautor, Sofia
Christopher Priest. The Space Machine
Futura Publications Limited, 1977
© Christopher Priest, 1976
История
- — Добавяне
Глава тринадесета
Грандиозна битка
I
Припадъкът ми, изглежда, е преминал в сън, защото нямам никакъв спомен за следващите няколко часа.
Когато се събудих, бях спокоен и в първите една-две секунди не помнех нищо от ужасните събития, на които бях станал свидетел. Щом седнах обаче и съзрях телата на двамата марсианци, преживяното изникна в съзнанието ми до най-малката подробност.
Погледнах часовника си. Не бях спирал да го навивам и вече знаех, че марсианският ден се равнява почти на този на Земята, и макар че тук не се налагаше да знам точния час, часовникът ми помагаше да се ориентирам във времето. Дадох си сметка, че съм прекарал на борда на снаряда повече от дванадесет часа. Всяка минута тук ми напомняше за онова, което бях преживял и направил, ето защо бързо пристъпих до люка и се опитах да го отворя. Бях видял как го затвориха я смятах, че ще бъде достатъчно да направя обратното. Оказа се, че съм се лъгал: преместих ръчката няколко инча и механизмът заяде. Продължих безуспешните си опити още няколко минути и на края се отказах.
Огледах кабината, за първи път усетил, че нищо чудно да не мога да се измъкна оттук. Мисълта беше ужасяваща и тръпки на паника сковаха дъха ми; закрачих неспокойно из кабината.
На края здравият разум победи и си наложих да направя системен и подробен оглед на помещението.
Първо разгледах контролното табло с надеждата, че ще успея да пусна екраните в действие, за да добия представа за мястото на приземяване на снаряда. Тук претърпях неуспех (ударът при кацането, изглежда, беше повредил уредите) и се обърнах към пулта за управление.
В първия момент се смутих от огромното количество лостове и колела, но скоро забелязах, че част от уредите са разположени в прозрачните торби. Двамата облечени в черно марсианци прекараха полета там, така че беше логично те да са в състояние да коригират траекторията на снаряда оттам.
Разтворих материята с ръце (сега, когато летателният апарат беше на земята, прозрачните стени на торбата висяха отпуснати) и разгледах съоръженията вътре. Конструирани бяха просто и много солидно, вероятно за да могат да издържат налягането при изстрелването и удара на приземяването. Монтирани бяха върху издигнат на пода на кабината подиум. Предназначението на приборите с иглени циферблати остана загадка за мен, но забелязах два големи лоста. Единият от тях много ми приличаше на лоста на Машината на времето на сър Уилям. Прикрепен беше на шарнир и можеше да се движи във всички посоки. Уловях го плахо и натиснах напред. В същия миг се чу шум в отдалечената част на корпуса и снарядът леко потрепери.
Вторият лост беше обвит с някаква яркозелена материя. Той имаше само един път на движение — надолу; щом сложих ръка върху него, се разнесе гръм от силна експлозия и от внезапното рязко раздвижване на целия корпус отхвръкнах от мястото си.
Изправих се на крака и разбрах, че съм открил механизма, който изстрелва зелените пламъци, контролиращи приземяването.
Така разбрах, че макар в момента да е спрял, снарядът все още е в ред и може да функционира. Реших, че ще е по-добре, ако съсредоточа силите и вниманието си към своето бягство.
Поднових опитите си да преместя механизма за отваряне на люка. За мое голямо учудване той се бе поосвободил и преди да заяде отново, вратата се открехна на няколко инча. Забелязах, че през тесния отвор вътре нахлу струйка от ситни камъни и суха пръст. В първия момент се стъписах, но като се замислих, разбрах, че при приземяването голяма част от летателния ни апарат и най-вече носът са се забили в земята.
Този факт заслужаваше по-сериозно внимание и затворих люка. Върнах се към контролното табло и преодолявайки страха си, натиснах отново обвития в зелено лост.
Последва оглушителна експлозия. С подгъващи се крака пристъпих до устройството на люка. Все още заяждаше, но беше значително по-освободено.
Повторих операцията още четири пъти, докато вратата се открехна достатъчно, за да пропусне малък облак пясък и камъчета, през цепнатината се прокрадна и лъч дневна светлина. Забавих се само колкото да грабна чантата на Амелия и не без усилия се промуших навън през тясната цепнатина.