Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Space Machine: A Scientific Romance, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Теодора Давидова, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Mandor (2010)
- Сканиране и корекция
- Xesiona (2010)
- Форматиране и допълнителна корекция
- Диан Жон (2010)
Издание:
Кристофър Прист. Машината на пространството
Научнофантастичен роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983
Библиотека „Галактика“, №45
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Юлия Бучкова-Малеева
Преведе от английски: Теодора Давидова
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов
Коректор: Ани Иванова
Английска, I издание
Дадена за набор на 10.II.1983 г. Подписана за печат на 1.VI.1983 г.
Излязла от печат месец юни 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1657. Цена 2,50 лв.
Печ. коли 29,50. Изд. коли 19,10. УИК 18,84
Страници: 472. ЕКП 95366 21531 5637–38–83
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Ч 820–31
© Теодора Давидова, преводач, 1983
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983
c/o Jusautor, Sofia
Christopher Priest. The Space Machine
Futura Publications Limited, 1977
© Christopher Priest, 1976
История
- — Добавяне
II
Не можех да стоя повече в тази дяволска кабина, където миришеше на смърт; слепешката прекрачих труповете и се хвърлих към преградата с единственото желание да ликвидирам марсианските жители, които бяха причина за това чудовищно унищожение на себеподобните си.
Никога до този момент не ме беше обхващала такава заслепяваща и всепоглъщаща ярост и омраза. Обезумял се хвърлих в контролната кабина и стоварих силен удар в гърба на по-близкия до мен марсианец. Той се строполи веднага, а челото му се разпра в ръба на някакъв инструмент.
Електрическата му палка падна на пода до него и аз я грабнах.
Другият вече седеше на пода, а моето нападение му даде възможност само да обърне лице към мен. Замахнах с палката и го пернах по ключицата. Той потрепери и се свлече настрани. Хладнокръвно и целенасочено притисках уреда в слепоочието му. Мъжът се сгърчи конвулсивно няколко пъти и утихна. Обърнах се и към другия, който лежеше зашеметен, а кръвта от челото му се стичаше обилно надолу. Той също опита палката и щом престана да се гърчи, хвърлих настрани омразното оръжие и се извърнах. Отново ми стана лошо и загубих съзнание. Последното, което помнех, беше шумът от отварянето на вратата и тупването на трупа на момичето на пода зад мен.