Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Space Machine: A Scientific Romance, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Теодора Давидова, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Mandor (2010)
- Сканиране и корекция
- Xesiona (2010)
- Форматиране и допълнителна корекция
- Диан Жон (2010)
Издание:
Кристофър Прист. Машината на пространството
Научнофантастичен роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983
Библиотека „Галактика“, №45
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Юлия Бучкова-Малеева
Преведе от английски: Теодора Давидова
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов
Коректор: Ани Иванова
Английска, I издание
Дадена за набор на 10.II.1983 г. Подписана за печат на 1.VI.1983 г.
Излязла от печат месец юни 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1657. Цена 2,50 лв.
Печ. коли 29,50. Изд. коли 19,10. УИК 18,84
Страници: 472. ЕКП 95366 21531 5637–38–83
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Ч 820–31
© Теодора Давидова, преводач, 1983
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983
c/o Jusautor, Sofia
Christopher Priest. The Space Machine
Futura Publications Limited, 1977
© Christopher Priest, 1976
История
- — Добавяне
III
В ранните часове на следващата сутрин се приготвихме за отлитане.
Трябва да призная, че усещах особен трепет при мисълта за предстоящите ни действия и мисля, че и мистър Уелс споделяше моите опасения. Единствена Амелия изглеждаше твърдо уверена в успеха на своя план дотам, че предложи тя да се цели с ръчните гранати. Естествено, не исках и да чуя за подобно нещо, но от нас тримата тази сутрин само тя излъчваше спокойствие и оптимизъм. Беше станала още с първите лъчи на слънцето и беше приготвила сандвичи, за да не се налага да се връщаме в къщата за обяд. Нещо повече, от кожени колани беше приспособила каиши, с които да се завържем за седалката.
Тъкмо щяхме да тръгваме, когато най-неочаквано Амелия излезе бързо от лабораторията, оставяйки ни с мистър Уелс да гледаме удивено след нея. Само след няколко минути тя се върна с голям куфар в ръка.
Гледах го с интерес, без да мога в първия момент да разбера за какво й е потрябвал.
Амелия го остави на пода и отвори капака. Вътре, увити грижливо в тънка хартия, лежаха трите чифта предпазни очила, които бях донесъл в Рейнолдс Хаус в деня на първата ми среща със сър Уилям!
Тя ми подаде с лека усмивка едните. Мистър Уелс взе своите веднага.
— Превъзходна идея, мис Фицгибън — възкликна той. — Щом ще падаме във въздуха, очите ни ще имат нужда от предпазване.
Амелия постави своите малко преди да потеглим и аз й помогнах да ги закопчее, като внимавах да не защипя косата й! Тя намести очилата на челото си.
— Сега вече сме по-добре екипирани — каза тя и пристъпи до Машината на пространството.
Последвах я с моите очила в ръка, опитвайки се да не събуждам минали спомени.