Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Space Machine: A Scientific Romance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Mandor (2010)
Сканиране и корекция
Xesiona (2010)
Форматиране и допълнителна корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Кристофър Прист. Машината на пространството

Научнофантастичен роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Библиотека „Галактика“, №45

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Рецензент: Юлия Бучкова-Малеева

Преведе от английски: Теодора Давидова

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов

Коректор: Ани Иванова

Английска, I издание

Дадена за набор на 10.II.1983 г. Подписана за печат на 1.VI.1983 г.

Излязла от печат месец юни 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1657. Цена 2,50 лв.

Печ. коли 29,50. Изд. коли 19,10. УИК 18,84

Страници: 472. ЕКП 95366 21531 5637–38–83

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 820–31

© Теодора Давидова, преводач, 1983

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983

c/o Jusautor, Sofia

 

Christopher Priest. The Space Machine

Futura Publications Limited, 1977

© Christopher Priest, 1976

История

  1. — Добавяне

IV

Този ден ловът мина забележително успешно. Само няколко минути след като бяхме летели над Темза, Амелия извика и протегна ръка на запад. По улиците на Туикнам бавно крачеше марсианска бойна машина. Металните й пипала се поклащаха встрани и тя минаваше от къща на къща, очевидно търсейки оцелели хора. Съдейки по увисналата на задната страна на платформата празна мрежа, можеше да се заключи, че уловът й е бил безуспешен. Струваше ни се почти невероятно, че в полуразрушените градчета може да е останал още някой жив, макар че щом самите ние бяхме успели да се укрием, нищо чудно да имаше и други като нас, свити по мазетата или таваните на къщите си.

Закръжихме внимателно над вражеската машина и изпитахме тревогата и страха от предишния ден.

— Бихте ли вдигнали Машината по-нагоре — обърна се Амелия към мистър Уелс. — Трябва много внимателно да преценим височината.

Стиснал гранатата в ръка, аз се приготвих за действие. Бойната машина беше спряла неочаквано и тършуваше с дългата си ръка в горния етаж на една от сградите.

Мистър Уелс спря Машината на около петдесет стъпки над покрива на платформата.

Амелия смъкна очилата върху очите си и ни посъветва да сторим същото. Послушахме я и отново погледнахме към марсианеца. Като изключим движението на металните пипала, машината му беше съвършено неподвижна.

— Готов съм, сър — обадих се аз и изтеглих жилото на запалката на гранатата.

— Много добре — отговори мистър Уелс. — Изключвам лоста на четвъртото измерение… сега!

Още недовършил, неприятно полюшване накара стомасите ни да направят по едно салтомортале, усетихме как въздухът засвири покрай ушите ни. Благодарение на гравитационните сили полетяхме право към марсианеца.

— Пущам бомбата! — изкрещях аз.

Второ полюшване и падането спря. Мистър Уелс заработи бързо с лостовете и се понесохме встрани сред мъртвата тишина на четвъртото измерение.

Обърнахме погледи назад към марсианеца и зачакахме експлозията… секунди по-късно тя настъпи. Бях се прицелил точно и кълбо от дим и пламъци разцъфтя безмълвно над покрива на платформата.

Чудовището вътре реагира с неподозирана бързина, въпреки че нападението го беше заварило съвършено неподготвено. Кулата отскочи назад от къщата и в същия миг видяхме как дулото на оръдието излетя напред, готово за стрелба. Предпазният щит на платформата се извъртя, явно чудовището търсеше нападателя си. Когато вятърът отнесе встрани дима от експлозията, забелязахме, че гранатата е пробила широка, назъбена по края дупка в покрива и сигурно пораженията вътре бяха значителни. Движението на бойната машина не беше вече така равномерно и така бързо, както преди, а от вътрешността струеше гъст, зеленикав дим.

Огненият лъч затрептя и заснова във всички посоки. Бойната машина направи три стъпки напред, поколеба се миг, два и отстъпи назад. Огненият лъч докосна покривите на близките сгради и те мигновено лумнаха в пламъци.

Само секунда след това платформата се обви в огромно кълбо яркозелен огън. Нашата граната беше пробила енергийното захранване на машината.

Ние се намирахме под защитата на четвъртото измерение, където цареше пълна тишина и разрушаването на марсианската машина беше за нас беззвучно, тайнствено събитие. Наблюдавахме как отломки от съоръжението се разлетяха по всички посоки, а единият от краката се изтърколи встрани и отделните части посипаха като дъжд покривите на сградите в Туикнам.

Интересно че аз не бях въодушевен от тази гледка. Моите спътници също споделяха чувствата ми. Амелия безмълвно наблюдаваше усуканите метални парчета, които доскоро бяха войнствена машина, мистър Уелгс се задоволи само с думите:

— Виждам още един.

На юг от нас по посока на Моулзи крачеше втора бойна машина.

Мистър Уелс раздвижи лостовете и след миг вече се носехме към следващата си цел.