Кристофър Прийст
Машината на пространството (100)

VII

През всичкото това време ние с Амелия бяхме така завладени от събитията, на които станахме свидетели, че не забелязахме, че течението продължава да влачи лодката ни надолу по реката. Амелия стоеше все така свита на дъното, а аз не бях успял да се поместя от дървената седалка.

Погледнах я и с глас, чиято дрезгавост издаваше изживяния ужас, казах:

— Ако по това, което видяхме, може да се съди за мощта им, то марсианците непременно ще завладеят света.

— Не можем да стоим настрана и да наблюдаваме как това ще се изпълни.

— И какво предлагаш?

— Трябва да стигнем Ричмонд — каза тя. — Сър Уилям непременно ще измисли някакъв начин да се справи.

— Тогава да продължаваме да гребем.

В страхотното си объркване съвсем не взех пред вид факта, че в този момент между нас и Ричмонд се намираха четири бойни машини, улових греблата и отново ги спуснах във водата. След първия удар зад гърба ми се разнесе силен плясък на вода и Амелия изпищя:

— Идват насам!

Пуснах отново греблата и те цопнаха във водата.

— Лежи мирно! — извиках й аз и подчинявайки се на собствената си команда, се проснах върху седалката в извънредно неудобно положение. Чувах само шумното движение на машините във водата. Лодката ни беше се изнесла почти в центъра на реката и се движеше точно срещу тях.

Наредени една до друга в редица, четирите машини напредваха бързо и аз ги виждах отдолу нагоре. Останките от пострадалата машина бяха вдигнати и сега те ги носеха обратно към мястото, откъдето бяха тръгнали. За част от секундата зърнах разкъсаната от експлозията платформа, по която личаха следи от кръв. Не мога да кажа, че изпитах голямо задоволство от смъртта на чудовището, защото какво беше тя в сравнение с разрушаването на два града и убийството на безброй много хора?

Ако пилотите на машините бяха решили да ни убият, за нас нямаше никакъв изход, но и този път се отървахме благодарение на тяхната заетост с други проблеми. Победата над злочестите градове беше достатъчно красноречива, та такива случайно оцелели пътници като нас да имат някакво значение. Минаха край нас с главозамайваща скорост и почти ни покриха с облака от водни капки, който вдигаха, докато газеха шумно в реката. Единият от краката стъпи на около три ярда от борда на лодката и веднага мощна струя вода ни заля от краката до главата. Малкият плавателен съд се завъртя, залюля се и загреба такова огромно количество вода, че имах чувството, че положително ще потънем.

След не повече от няколко секунди машините отминаха, оставяйки ни почти потопени от тежестта на водата да се люлеем върху развълнуваната повърхност на реката.