Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Space Machine: A Scientific Romance, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Теодора Давидова, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Mandor (2010)
- Сканиране и корекция
- Xesiona (2010)
- Форматиране и допълнителна корекция
- Диан Жон (2010)
Издание:
Кристофър Прист. Машината на пространството
Научнофантастичен роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983
Библиотека „Галактика“, №45
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Юлия Бучкова-Малеева
Преведе от английски: Теодора Давидова
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов
Коректор: Ани Иванова
Английска, I издание
Дадена за набор на 10.II.1983 г. Подписана за печат на 1.VI.1983 г.
Излязла от печат месец юни 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1657. Цена 2,50 лв.
Печ. коли 29,50. Изд. коли 19,10. УИК 18,84
Страници: 472. ЕКП 95366 21531 5637–38–83
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Ч 820–31
© Теодора Давидова, преводач, 1983
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983
c/o Jusautor, Sofia
Christopher Priest. The Space Machine
Futura Publications Limited, 1977
© Christopher Priest, 1976
История
- — Добавяне
III
Когато Амелия завърши своя разказ, усетих, че ръцете ми са започнали да треперят и въпреки обичайния хлад в помещението лицето и дланите ми са влажни от пот. В продължение на няколко дълги минути не можех да намеря думи, за да дам израз на вихрушката от чувства, които бушуваха в мен.
Най на края успях да изрека нещо смислено.
— Амелия, имаш ли някаква представа коя планета смятат да колонизират тези същества?
— Какво значение има това — махна тя нетърпеливо с ръка. — Докато са ангажирани с пътуването, могат да бъдат атакувани. Ако пропуснем тази възможност, може би никога вече няма да се отдаде такъв случай.
Неочаквано осъзнах, че Амелия е придобила качество, за чието съществуване до този момент не подозирах. Тя по свой начин беше станала безмилостна. Поразмислих и си дадох сметка, че изглеждаше безмилостна защото, приемайки съдбата си, беше загубила способността да мисли занапред.
Ето защо, проникнат от любов, казах:
— Амелия… нима не чувстваш, че вече си изцяло марсианка? Не се ли страхуваш от онова, което може да се случи, ако тези чудовища нападнат Земята?
Чувството за бъдещето се пробуди у нея така внезапно, както у самия мен преди няколко минути. Лицето й стана пепеляво, а очите й се напълниха със сълзи. Тя ахна и пръстите й инстинктивно покриха устните. Скочи рязко на крака, избута ме, излезе вън от преградата, изтича през цялото помещение и спря до отсрещната стена. Раменете й се разтресоха от сдържани ридания.