Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Space Machine: A Scientific Romance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Mandor (2010)
Сканиране и корекция
Xesiona (2010)
Форматиране и допълнителна корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Кристофър Прист. Машината на пространството

Научнофантастичен роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Библиотека „Галактика“, №45

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Рецензент: Юлия Бучкова-Малеева

Преведе от английски: Теодора Давидова

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов

Коректор: Ани Иванова

Английска, I издание

Дадена за набор на 10.II.1983 г. Подписана за печат на 1.VI.1983 г.

Излязла от печат месец юни 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1657. Цена 2,50 лв.

Печ. коли 29,50. Изд. коли 19,10. УИК 18,84

Страници: 472. ЕКП 95366 21531 5637–38–83

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 820–31

© Теодора Давидова, преводач, 1983

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983

c/o Jusautor, Sofia

 

Christopher Priest. The Space Machine

Futura Publications Limited, 1977

© Christopher Priest, 1976

История

  1. — Добавяне

IV

Скоро загубих представа за дните, но сигурно бяха минали повече от шест месеца по представите на Земята, преди да настъпи драматичната промяна в моя живот. Един ден, без предварителна подготовка, бях подкаран с още дузина мъже и жени навън от града. Следваше ни многокрака кола.

В началото помислих, че ни карат към някой от индустриалните райони, но скоро след като напуснахме защитния купол, се отправихме на юг и по един от мостовете минахме от другата страна на канала. Пред нас се виждаше цевта на снежното оръдие.

По нищо не личеше да е пострадало по време на нападението — или пък го бяха поправили много добре, около дулото му кипеше оживена работа точно както по времето, когато двамата с Амелия го бяхме видели за първи път. Сърцето ми спря от ужас, защото перспективата да работя в разредена атмосфера никак не ме блазнеше; не бях единственият, който едвам дишаше по време на пътя, но все пак предполагах, че марсианците са по-пригодени да работят без прикритието на купола. Чантата на Амелия, с която никога не се разделях, беше допълнителна тежест.

Закараха ни до най-многочислената група работници пред самото дуло на гигантската цев. Още малко и щях да припадна — страшно трудно дишах. Щом спряхме, разбрах, че не само аз се боря за въздух, всички се строполиха изтощени на земята. Приседнах между тях и се опитах да успокоя бесните удари на сърцето си.

Така бях погълнат от неразположението си, че не си давах сметка за онова, което става около мен. Знаех само, че сме в подножието на голямото черно дуло, на около двайсетина ярда от него, сред тълпа роби и това беше всичко.

Малко по-встрани от нас стояха двама марсианци от кастата на гражданите, които ни разглеждаха изпитателно. Когато осъзнах обстановката, се загледах в изправените мъже и установих, че те по нещо се различават от останалите. На първо място изглеждаха много самоуверени и, второ, облечени бяха някак по-различно от останалите. Носеха черни дрехи, чиято кройка напомняше военна униформа.

Очевидно прекаленият ми интерес привлече вниманието им, защото след няколко минути единият от тях приближи и нещо ми каза. Изиграх ролята си на ням и ти загледах втренчено. Не бяха от най-търпеливите: единият протегна ръка и като ме улови за дрехата, ме изправи на крака. Избутаха ме настрани, където трима мъже вече стояха изправени. Двамата граждани марсианци се разходиха сред останалите роби и избраха едно младо момиче, което изпратиха при нас.

С не особено удоволствие усетих, че аз и четиримата роби с нещо сме предизвикали интереса на облечените в черно мъже. Няколко марсианци ни гледаха втренчено, но щом ония двамата се обърнаха и тръгнаха към нас, останалите наведоха глави и ни оставиха на нашата собствена участ.

Чу се някаква заповед и робите покорно се обърнаха и тръгнаха. Побързах да ги последвам, за да не се досетят, че не разбирам езика им. Избутаха ни към съоръжение, което на пръв поглед приличаше на огромна товарна машина. Едва когато приближихме, забелязах, че тя се състои от две части, които са съединени с подвижна връзка.

И двете части имаха цилиндрична форма. По-голямата от тях беше най-причудливото устройство, което бях срещал тук, на Марс. Дълго беше около шейсет стъпки и макар в общи линии диаметърът му да достигаше някъде около двайсет стъпки, то нямаше навсякъде еднаква форма. В основата му бяха наредени групи механични крака, но общо външността му беше цялостна. На няколко места по външната покривка имаше дупки, от някои от които струеше вода. От отдалечения от нас край на машината по посока на канала излизаше дълъг еластичен маркуч, простиращ се по протежение на самия бряг и на места беше преметнат като примка, а на други беше намотан накуп.

По-малката от двете части е по-проста за описване, защото формата й недвусмислено говореше за нейното предназначение. При вида й сърцето ми заби бясно. Това беше снаряд, който щеше да се изстрелва от оръдието!

В по-голямата си част формата му беше цилиндрична и само на края се скосяваше в остър връх. Приликата с артилерийските снаряди беше поразителна… но никога на Земята не можеш да срещнеш снаряд с подобни размери. Дължината от единия до другия му край трябва да беше някъде около петдесет стъпки, а в диаметър сигурно стигаше до двадесет стъпки. Отвън повърхността му беше равна, лъскава и блестеше на ярката слънчева светлина. Гладкостта й се нарушаваше на едно-единствено място — на плоския заден край. Там се виждаха четири изхода, които, щом се приближихме, се оказаха четири топлинни генератора, точно такива бях видял да използуват чудовищата. Единият беше в центъра, а останалите три образуваха равностранен триъгълник.

Двамата марсианци ни подкараха към люк, отворен близо до носовата част на снаряда. Чак тогава започнах да се колебая, защото си дадох сметка, че от нас се иска да влезем вътре. Робите също запристъпваха нерешително, но пазачите ни вдигнаха застрашително електрическите си палки. Преди някой да успее да мръдне, единият от робите беше докоснат по рамото. Той зави от болка и се строполи на земята.

Другите двама се наведоха веднага и го вдигнаха, след което, без повече да се бавим, бързо тръгнахме по наклонената метална плоскост вътре в снаряда.