Кристофър Прийст
Машината на пространството (10)

I

Седмицата след преждевременното ми завръщане от Скиптън прекарах в Нотингам. Тук се отдадох с такова усърдие на работата си, че успях да компенсирам недостатъчните продажби в Скиптън. До съботния ден, когато се прибрах в дома си, недалеч от Риджънт Парк, на случката в Скиптън гледах като на неприятен спомен. Но ако трябва да бъда искрен, не мога да не призная, че въпреки последиците, запознаването ми с Амелия бе вълнуващо преживяване. Знаех, че нямам основание да се надявам на нова среща с нея, но в същото време чувствах нужда да й се извиня.

Все пак трябваше да се досетя, че следващата стъпка ще предприеме тя — същата събота у дома ме чакаше плик с пощенското клеймо на Ричмънд.

Основната част от писмото, написана на пишеща машина, гласеше, че сър Уилям е осведомен за шофьорското приспособление, което мога да му предложа, и би искал да се срещне с мен. Ето защо съм поканен в дома му на 21 май, неделя, когато сър Уилям с удоволствие ще поговори с мен по време на следобедния чай. Писмото бе подписано от „А. Фицгибън“.

Следваше написано на ръка послание от Амелия:

„Сър Уилям е зает обикновено почти през целия ден в лабораторията си, ето защо не бихте ли дошъл около 2 часа следобед. Времето сега е толкова хубаво, че бихме могли да се разходим из Ричмънд Парк с велосипеди.“

Не се колебах дълго. Само за няколко минути написах на Амелия, че приемам поканата, а след час пуснах писмото в пощата. Много се радвах, че съм поканен на чай.