Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Space Machine: A Scientific Romance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Mandor (2010)
Сканиране и корекция
Xesiona (2010)
Форматиране и допълнителна корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Кристофър Прист. Машината на пространството

Научнофантастичен роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Библиотека „Галактика“, №45

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Рецензент: Юлия Бучкова-Малеева

Преведе от английски: Теодора Давидова

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов

Коректор: Ани Иванова

Английска, I издание

Дадена за набор на 10.II.1983 г. Подписана за печат на 1.VI.1983 г.

Излязла от печат месец юни 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1657. Цена 2,50 лв.

Печ. коли 29,50. Изд. коли 19,10. УИК 18,84

Страници: 472. ЕКП 95366 21531 5637–38–83

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 820–31

© Теодора Давидова, преводач, 1983

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983

c/o Jusautor, Sofia

 

Christopher Priest. The Space Machine

Futura Publications Limited, 1977

© Christopher Priest, 1976

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и втора
Машината на пространството

I

Мистър Уелс и аз се настанихме в двете стаи за гости, а Амелия си легна в спалнята (за първи път от седмици насам спях сам и дълго време се въртях неспокойно в леглото); на сутринта, когато слязохме за закуска, все още бяхме завладени от жажда за мъст.

За нас с Амелия закуската беше истински разкош, приготвихме си на примуса бекон с яйца (решихме, че ще е неразумно да палим кухненската печка).

Сетне отидохме право в лабораторията и отворихме касата на сър Уилям. Вътре, безразборно нахвърляни, лежаха навити на рула чертежите на Машината на времето.

Намерихме малко свободно място на една от пейките и ги разгънахме. Усетих как въодушевлението ми бързо охладнява — въпреки несъмнения си изобретателски гений сър Уилям не се отличаваше с особена методичност. Почти не видях чертеж, от който от пръв поглед да става ясно за какво се отнася; по листовете имаше множество поправки, изличени места, а почти всички празни полета бяха изпълнени със скици, върху повечето първоначални чертежи бяха правени нови техни варианти.

Мистър Уелс беше запазил оптимистичния си тон от предишната вечер, но от вниманието ми не убегнаха известни признаци на колебание, които явно започнаха да го обземат.

— Преди да започнем работа, естествено, трябва да се уверим, че разполагаме с необходимите материали — каза Амелия.

Огледах покритата с прах неразбория в лабораторията и въпреки купищата електрочасти, метални прътове и парчета, както и късове кристалоподобно вещество, които се срещаха на всяка крачка, щеше да е необходима упорита работа, докато установим разполагаме ли с достатъчно материали за построяването на цяла Машина.

Мистър Уелс с няколко от чертежите беше се приближил до прозореца и ги разглеждаше внимателно.

— Ще ми трябва известно време — заяви той. — Някои от тези неща познавам, но не мога да кажа със сигурност…

Не ми се искаше да го заразя с обзелото ме униние и под предлог, че искам да свърша нещо полезно, а всъщност за да се махна час по-скоро от лабораторията, предложих да потърся из двора и околността предмети, които биха ни свършили работа. Заета в момента с тършуване в едно от чекмеджетата под пейките, Амелия само ми кимна, а мистър Уелс, погълнат от чертежите, дори не ме чу.

Запътих се първо към билото на хълма.

Беше чудесен летен ден и слънцето грееше ярко над опустошената околност. Повечето от пожарите бяха угаснали през нощта, но катраненочерните пари, които закриваха Туикнам, Хаунслоу и Ричмонд, бяха все така непроницаеми. Куполообразните сводове бяха се спуснали чувствително към земята и по улиците, останали непокрити от дима, сега се точеха дълги черни струи дим.

От марсианските нашественици нямаше и следа. Само от югоизток, откъм Буши парк, се издигаше стълб зеленикав дим, от което схванах, че някъде там се е приземил четвъртият снаряд.

Отдалечих се от наблюдателния си пост, минах зад къщата и стигнах до отвъдната страна на билото, откъдето се откриваше гледка към Ричмонд парк. Оттук се виждаше чак до Уимбълдън и като се изключи липсата на каквито и да било хора, разкрилата се пред мен картина по нищо не се отличаваше от времето, когато за първи път посетих Рейнолдс Хаус.

Когато се върнах отново при къщата, се натъкнах на проблем, който, макар да не застрашаваше непосредствено нашата сигурност, се нуждаеше от бързо решаване. До пристройката, където войниците бяха завързали конете си, лежаха труповете на четирите животни, убити по време на нападението на марсианците.

От започналите да се разлагат през топлата нощ тела се носеше тежка противна воня, а около отворените им рани се трупаха рояци мухи.

Малко вероятно беше, че ще мога да преместя труповете, а за изгаряне и дума не можеше да става, ето защо оставаше единствената възможност да ги зария. За щастие окопите бяха копани скоро и разполагах с купчини рохкава пръст.

Намерих лопата и ръчна количка и се залових за неприятната и продължителна работа да затрупам гниещите тела. След два часа всичко беше готово. Трудът ми беше възнаграден от неочаквано откритие. В бързината някои бяха забравили част от снаряжението си в окопите — една пушка и много амуниции… но най-полезни за нас бяха две сандъчета с ръчни гранати, във всяко от които имаше по 25 парчета.

Пренесох ги внимателно в къщата и ги наредих в бараката за дърва. Сетне се върнах в лабораторията, за да видя докъде са стигнали другите двама.