Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Space Machine: A Scientific Romance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Mandor (2010)
Сканиране и корекция
Xesiona (2010)
Форматиране и допълнителна корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Кристофър Прист. Машината на пространството

Научнофантастичен роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Библиотека „Галактика“, №45

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Рецензент: Юлия Бучкова-Малеева

Преведе от английски: Теодора Давидова

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов

Коректор: Ани Иванова

Английска, I издание

Дадена за набор на 10.II.1983 г. Подписана за печат на 1.VI.1983 г.

Излязла от печат месец юни 1983 г. Формат 70×100/32 Изд. №1657. Цена 2,50 лв.

Печ. коли 29,50. Изд. коли 19,10. УИК 18,84

Страници: 472. ЕКП 95366 21531 5637–38–83

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 820–31

© Теодора Давидова, преводач, 1983

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983

c/o Jusautor, Sofia

 

Christopher Priest. The Space Machine

Futura Publications Limited, 1977

© Christopher Priest, 1976

История

  1. — Добавяне

II

Същата нощ в Барне, на около три мили североизточно от къщата на сър Уилям, падна петият снаряд. Шестият се приземи на следващата нощ в областта на Уимбълдън.

Всеки ден през равни интервали от време отивахме до билото и се оглеждахме за марсианци. Вечерта на същия ден, в който започнахме работа по Машината, забелязахме пет лъскави бойни машини, отправили се към Лондон. Огнедишащите им оръдия бяха прибрани, а триногите платформи се движеха със спокойствието на победителя, който не се бои от нищо. Те вероятно бяха пристигнали със снаряда, приземил се в Буши парк и отиваха да се присъединят към останалите, които сигурно вече вилнееха в Лондон.

По долината на Темза ставаха промени, които не засягаха само нас. Облаците черен дим бяха пометени и изчистени от самите марсианци: в продължение на един цял ден две от бойните им машини кръстосваха улиците на покритите със сажди градчета и с мощни струи пара, излизащи от широки тръби, помитаха саждите. Скоро по улиците потекоха черни потоци, които се стичаха в реката.

Марсианците бяха донесли със себе си семена на вездесъщите аленочервени растения и ги засяваха край бреговете на Темза. Един ден около дузина многокраки ниски машини засноваха по алеите край реката и разпръснаха цели облаци от ситните семена. Не мина много и растенията поникнаха и бързо израснаха. Като имах пред вид спартанските условия, при които вирееха на Марс, богатата почва и влажният климат на Англия сигурно представляваха за тях добре оборудвана оранжерия. Седмица след завръщането ни в Рейнолдс Хаус бреговете на онзи отрязък от реката, който се простираше пред нас, бяха задушени от зловещите треви, които упорито напредваха и към близките ливади. Сутрин скърцането на бързия им растеж огласяше околността и макар далеч от реката, дори зад затворените прозорци на къщата, ние чувахме жестокия му шум. Този шум беше постоянен фон на тайната ни работа и винаги когато го долавяхме, се разстройвахме. Постепенно тревите завладяваха и по-сухите, обрасли с дървета склонове под къщата и тъй като изсмукваха влагата, листата на дърветата изсъхнаха, макар лятото да бе още в разгара си.

Кога ли щеше да настъпи денят, в който заробени хора щяха да бъдат принудени да режат тези треви.