Кристофър Прийст
Машината на пространството (73)

VII

Нужни бяха десетина минути, за да може Амелия да осигури моето освобождаване. Междувременно се чувствах твърде неудобно, здраво хванат, със силно извити назад ръце. Макар да изглеждаха крехки, марсианците бяха доста силни.

Щом ме освободиха, ние с Амелия, придружени от двама марсианци, се оттеглихме в малка стая. Не можеха нищо да разберат, защото без Едуина бяха безпомощни, а пък аз исках да говоря насаме с Амелия.

— А сега ще бъдеш ли любезен да ми кажеш какво се случи? — попита тя.

— Хрумна ми нова идея за връщане на Земята. Опитах се да я осъществя, но те ме разбраха погрешно.

— Е, и какво, им каза?

Обясних й с няколко думи какъв е новият ми план за открадването на снаряда и нашето пристигане на Земята преди чудовищата.

— А можеш ли да се справиш с управлението на тези машини? — попита тя, след като ме изслуша.

— Не мисля, че ще е много трудно. Вече съм разгледал уредите и няма да ми трябва много време, за да си ги припомня.

Амелия ме изгледа със съмнение, но каза:

— Дори да е така, нали видя как хората реагираха на твоите намерения. Няма да ми позволят да си отида. Това влиза ли в плановете ти?

— Ти вече сама каза, че няма да оставаш тук.

— Ако зависи от желанието ми, не бих останала.

— В такъв случай трябва някак да ги убедим — казах аз.

Двамата марсианци, които ни охраняваха, се размърдаха неспокойно. Докато говорех, без да се усетя, бях сложил ръка върху ръката на Амелия и двамата станаха, за да я защитят.

— По-добре да се върнем при другите — обади се Амелия. — Те очевидно ти нямат доверие.

— Нищо не решихме — възпротивих се аз.

— Засега не. Но ако аз се намеся, мисля, че ще мога да ги убедя.

Бях се научил да долавям настроението на марсианците по изражението на лицата им и забелязах, че когато отново се появихме сред тях, отношението им към мен беше станало още по-враждебно. Няколко души приближиха до Амелия с вдигнати нагоре ръце, а аз бях избутан встрани. Мъжете, които стояха до преди малко с нас в стаята, не се отделяха от мен и бях принуден да стоя настрани, докато останалите приветстваха Амелия като свой водач. Едуина беше край нея и бързо й говореше нещо. Врявата беше толкова силна, че не успях да чуя какво си говорят. Наблюдавах Амелия.

В настаналата бъркотия тя стоеше спокойна и владееше всяка своя реакция, внимателно заслушана в превода на Едуина; изчака да чуе и други няколко гласа, които отправиха към нея сричковите си обръщения. И въпреки създалото се напрежение моментът беше прекрасен: принуден насила да стоя настрана, имах възможност да наблюдавам тази толкова близка и в същото време непозната за мен млада жена. Бяхме се озовали един до друг по силата на нашето приключение и сега пак в резултат на него отново ни разделяха. Никога до този момент не бях чувствал марсианците по-чужди.

Чудесно съзнавах, че ако попречат на Амелия да дойде с мен, аз също ще остана на Марс.

Най-после редът беше възстановен и Амелия се отправи към единия край на стаята. Тя се обърна към събраните марсианци и Едуина застана до нея. Продължавах да стоя в моя ъгъл, здраво притиснат от охраната си.

Амелия вдигна дясната си ръка, разпери пръсти и всички млъкнаха.

— Народе мой, това, което се случи преди малко, налага да ви разкрия своя произход. — Тя говореше меко и бавно, за да успява Едуина да преведе думите й спокойно. — Не го направих досега, защото според вашите легенди този, който трябва да ви поведе, е роден роб. Страдах с вас, работих с вас и макар че ме приехте за свой водач, аз не съм родена в робство.

Думите й бяха посрещнати с мигновена реакция, но Амелия продължи:

— Сега научих, че онези същества, които са поробили вас и които скоро ще бъдат победени от вашата смелост, се готвят да завладеят друг свят… този, който вие знаете като топлия свят. Това, което не ви бях казала преди, е, че аз самата съм от топлия свят и прелетях през небето в машина, подобна на тези, които вашите господари използват.

Силен шум я прекъсна.

— Нашата революция тук не може да не успее, защото решимостта ни е толкова голяма, колкото и смелостта ни. Но ако някои от тези същества избягат в някой друг свят, кой може да каже дали след време няма да се върнат обратно тук? Тогава огънят на бунта, който гори в сърцата ви, ще е стихнал и съществата без много труд отново ще ви заробят.

За да победи въстанието напълно, трябва да сме сигурни, че всяко едно от тези уродливи същества е убито.

Ето защо е много важно да се върна в моя свят и да предупредя хората на моята планета за опасността. Мъжът, когото наричате бледото джудже, и аз трябва да занесем предупреждението и да обединим народа на топлата планета, така както обединихме вас, за да се преборим със заплахата. Тогава, когато всичко свърши, ще се върна при вас, за да споделим радостта от победата!

Разбрах, че Амелия вече е отклонила най-лошото, защото тук-там някои от марсианците заподскачаха.

Тя обаче не беше свършила:

— И на края искам да ви кажа, че не бива да подозирате вече мъжа, когото наричате бледото джудже. Неговата героична постъпка трябва да ви служи за пример. Той, само той показа, че чудовищата са смъртни. Нека смелите му действия бъдат първият удар по пътя за свободата!

Вече всички марсианци неудържимо скачаха и викаха и врявата беше толкова голяма, че не бях сигурен, че ще чуя думите й. Но тя гледаше към мен и макар, че говореше тихо, чух думите й така ясно, сякаш в стаята нямаше никого.

— Трябва да му вярвате и да го обичате, така както аз му вярвам и го обичам.

Вече нищо не можеше да ме спре. Спуснах се през стаята и я сграбчих в прегръдките си, приветстван от шумното одобрение на марсианците.