Кристофър Прийст
Машината на пространството (74)

I

Планът ни за действие най на края беше разбран и одобрен от марсианците, и ние с Амелия се разделихме за останалата част от деня. Тя продължи да обикаля тайните ядра, докато аз, придружен от двамата марсианци, тръгнах да разгледам снежното оръдие и снарядите. Едуина дойде с нас, защото много неща трябваше се обясняват.

Полигонът за изстрелване се намираше извън пътя, но не се наложи да прекосяваме открито пространство. По някакъв непонятен за мен начин чудовищата бяха успели да продължат електрическото силово поле под формата на тунел, през който можеше да се стигне мястото, без да излизаш сред разредения хладен въздух. Тунелът водеше към планината и макар склоновете почти да не се виждаха от града, лесно различих очертанията на огромните сгради край оръдието.

Движението в тунела беше много оживено, срещахме се и се разминавахме и с пешеходци като нас, и с коли. Дадоха ми да облека черни дрехи, но прозвището „джудже“ непрестанно ми напомняше за не твърде обичайния ми вид.

Пред самия вход на полигона тунелът свършваше и на това място, покачени на постоянни наблюдателни постове, седяха няколко чудовища. Скрити зад леко матирани стъкла, с големите си безизразни очи те внимателно проследяваха всички, които минаваха.

За да преминем през това място, предварително бяхме изготвили план. Аз и двамата марсианци избутахме Едуина напред, сякаш беше извършила някакво престъпление. Единият от мъжете носеше електрическа палка и я размахваше застрашително.

На територията на полигона срещнахме много повече чудовища, отколкото където и да било другаде на Марс, но веднъж преминали пропускателния пункт, никой вече не ни обръщаше внимание. Повечето от противните същества се движеха с многокраките си превозни средства, но видях и няколко, които се влачеха бавно и тромаво по земята. Това беше нещо ново за мен; до този момент смятах, че без механизираните коли те са безпомощни. И наистина в двубой с човешко същество всяко чудовище би било твърде уязвимо, защото движенията му са мудни и мъчителни — с поне четири от пипалата си то се опира на земята.

Не присъствието на чудовищата обаче вдъхваше най-голям ужас тук.

Още в самото начало сградите на полигона ми се бяха видели огромни, но сега, съвсем близо до тях, си дадох сметка за гигантските размери на науката в този свят. Край тях ние приличахме на мравки, които се разхождат по улиците на някой град.

Хората до мен се опитваха да ми обяснят предназначението на всяка постройка. Възможностите на Едуина обаче бяха твърде ограничени и аз успях да добия съвсем смътна представа за цялостния план на индустриалния център. Отделните части на бойните машини се произвеждаха в по-периферните сгради, след което се пренасяха тук и се сглобяваха и настройваха. През портата на една от постройките, която беше поне триста стъпки висока, успях да зърна няколко трикраки бойни машини в процес на работа; оголената конструкция на онази от тях, която беше най-далеч от входа, висеше от тавана, закрепена със система от макари, а под нея единият от металните крака вече беше прикрепен; машината най-близо до нас изглеждаше напълно сглобена, платформата се въртеше и около нея стояха редица инструменти и апарати, които проверяваха и изпробваха.

Чудовища и хора работеха заедно в гигантското хале и нямах чувството, че това ги притеснява. Не се забелязваха признаци на робски отношения, дори ми мина мисълта, че може би не всички хора на Марс биха посрещнали бунта с радост.

Отминахме близо двадесет подобни сгради, докато на края стигнахме до обширно празно пространство и спрях онемял от онова, което се разкри пред погледа ми.

Тук бяха плодовете на цялата мощна индустрия. Подредени в стройни редици, стояха десетки снаряди, всеки от които приличаше досущ на останалите, като че бяха излезли от струга на един и същ работник. Гладки и излъскани до блясък, по тях не се виждаше нито една грапавина, която да наруши чистотата на линията. Снарядите бяха по около триста стъпки дълги, изострени към носа, но по-голямата част от корпуса им беше цилиндрична, а задната страна представляваше окръжност с грамаден диаметър. Дълго се бях удивлявал пред размерите на снаряда в Града на опустошението, но той беше дребна играчка в сравнение с тези тук. Почти не вярвах на очите си и когато приближих, диаметърът на корпуса ми се видя някъде около деветдесет стъпки.

Моите придружители крачеха спокойно, очевидно гледката не им правеше впечатление; след малко ги догоних, все още въртейки глава удивен.

Опитах се да преброя снарядите, но пространството, върху което бяха наредени, беше толкова огромно, че не бях сигурен дори, че виждам всички.

Най на края излязохме от полето със снарядите и пред нас се разкри още по-удивителна гледка.

Стръмно нагоре се издигаше склонът на вулкана. Именно тук противните чудовища бяха разположили своите снежни оръдия.

Те бяха общо пет. Четири от тях бяха с размерите на оръдието в Града на опустошението, но вместо сградите, осигуряващи повдигането на цевта, тук беше използван естественият склон на възвишението. Липсваше и езеро, чиято вода да поеме температурата на изстрелването. С рационално построена система от железопътни линии и дебела стена в основата на цевта беше избегнато вкарването на снаряда откъм дулото.

Трябва да призная обаче, че всички тези произведения на гения на чудовищата бяха засенчени от петото снежно оръдие.

Докато барабаните за изстрелване на по-малките бяха с дължина около миля и отвор близо двадесет стъпки, централното оръдие имаше барабан с външен диаметър поне сто стъпки, а що се отнася до дължината… тя не се побираше в човешкия поглед. Цевта се опираше о склона на вулкана, като тук-там, където повърхността му не беше равна, бяха построени гигантски конструкции, които да поддържат цевта. В основата си оръдието приличаше на метална лавина — изпъкнала и достатъчно дебела, за да издържи на прекомерното напрежение на изстрелването. При тази величествена гледка човек не можеше да се освободи от мисълта за мощта на интелекта и науката на чудовищата.

С тези оръдия и стотиците лъскави снаряди господарите на този свят смятаха да осъществят нашествието си на Земята!