Кристофър Прийст
Машината на пространството (114)

III

В деня след кацането на десетия снаряд, който, както и трите приземили се непосредствено преди него се спусна някъде в Лондон, мистър Уелс ни повика в лабораторията, за да ни съобщи, че най-после може да се похвали със значителен напредък.

В лабораторията на сър Уилям беше сложен известен ред. Вътре беше чисто и подредено, Амелия беше закачила на прозорците дълги кадифени пердета, та работата да може да продължава и след падането на нощта. Мистър Уелс беше дошъл още рано сутринта и въздухът миришеше приятно на дима от лулата му.

— Подредбата на кристалите ме объркваше досега — започна направо той, като се настани удобно в донесеното от пушалнята кресло. — Знаете ли, химическият им състав е подреден така, че осигурява протичане на електричество. Проблемът не беше как да се предизвика този ефект, а как да послужи за създаването на поле на четвъртото измерение. Нека ви покажа какво имам пред вид.

С помощта на Амелия той беше монтирал на една от пейките неголям апарат. Той се състоеше от малко колело, поставено върху метална шина. Две съвсем дребни късчета от кристалоподобното вещество бяха прикрепени на срещуположни страни на колелото. От късчетата излизаха множество проводници, чиито свободни краища лежаха на пейката.

— Ще съединя тези проводници тук и ще видите какво ще се получи. — Мистър Уелс взе част от краищата и един след друг ги постави върху останалите. Щом и последната двойка беше свързана, пред очите и на тримата колелото бавно се завъртя. — Виждате, че чрез тази верига се създава двигателна сила.

— Също като с велосипеда! — възкликнах аз.

Мистър Уелс не знаеше какво имам пред вид, но Амелия кимна енергично.

— Точно така — потвърди тя. — Но там е инсталирано по-голямо количество кристали, тъй като тежестта е много по-голяма.

При въртенето на колелото проводниците се заплитаха и мистър Уелс откачи апарата.

— Сега обаче ако свържа веригата по различен начин… — Той се наведе над творението си, като преди това надникна в чертежите. — Гледайте внимателно, защото мисля, че ще наблюдаваме нещо изключително.

Ние с Амелия надничахме зад раменете му и следяхме как свързва проводниците един по един. Скоро останаха свободни само последните два.

— Ето сега!

Мистър Уелс ги съедини и в същия миг целият апарат — колело, кристали и проводници — изчезна от погледите ни.

— Действа! — извиках аз възторжено, а мистър Уелс ме погледна с грейнало лице.

— Ето как влизаме в четвъртото измерение — обяви той. — Както сами се уверихте, щом кристалите се свържат, целият апарат се пренася в четвъртото измерение и моят малък експеримент е вече завинаги загубен за нас.

— А къде е той? — попитах аз.

— Не мога да кажа със сигурност, тъй като това беше само един пробен модел, какъвто и ще си остане завинаги. За нас той вече е без значение, защото тайната на пътуването в четвъртото измерение е в контролирането му. Това е следващата ни задача.

— В такъв случай колко време ще е необходимо, докато започнем да сглобяваме новата Машина? — попитах аз.

— Няколко дена, а може би и повече.

— Трябва да побързаме — обадих се аз. — С всеки изминат ден чудовищата затягат все по-здраво примката около нашия свят.

— Работя с всички сили — отговори мистър Уелс без каквато и да е нотка на озлобление: едва тогава забелязах тъмните кръгове около очите му. Всяка нощ той работеше в лабораторията дълго след като ние с Амелия вече си бяхме в леглата. — Ще ни трябва рамка, на която механизмът да бъде монтиран, и то по-голяма, за да може да пренася и пътници. Уверен съм, че мис Фицгибън има вече някаква идея и ако вие двамата насочите усилията си в това направление, много скоро ще можем да приключим.

— Значи построяването на нова Машина е възможно? — попитах аз.

— Не виждам причини за обратното — гласеше отговорът на мистър Уелс. — Сега целта ни не е да пътуваме в бъдещето, ето защо не се налага Машината да бъде толкова сложна, колкото тази на сър Уилям.