Джоан Харис
Рунически знаци (88)

2

В далечния край на бойното поле Ванир чуха гласа на Безименния. Всяка сричка долиташе до тях с гласовете на десетте хиляди, които изричаха думите:

Именувам те Один, син на Бор…

„Започва се — помисли си Хеймдал. — Осмина срещу цяла армия…“

Той пристъпи към редицата мъже. Този път никой не го забеляза. Погледите на всички бяха приковани в една точка, те стояха с гръб към него, Хеймдал усети дълбочината на съсредоточаването им. Задуха сух вятър, пълен с прах, но никой дори не закри очите си и от набъбващата спирала сред гарвановочерните облаци грейна светлина с цвят на прясна кръв.

Той се беше заклел пред Один, че няма да го последва. Това го измъчваше, но клетвата си беше клетва. Клетвата му обаче не засягаше мъртъвците, които стояха безучастно, явно потънали в размисъл, и наблюдаваха битката на речния бряг.

Хеймдал чувстваше мощта на кантиката и знаеше, че всяка дума е удар по Один. Да можеше да наруши ТЯХНОТО Приобщаване, да спре това проклето пеене — поне за кратко…

Той направи мисловна мълния от руната Хагал и я изстреля в най-близката колона.

Нищо не се случи, нито един не падна.

Фрейр се присъедини към него с рунически меч в ръка, но острието на Жътваря също не донесе резултат: то премина през редицата като през дим.

Хеймдал повика Скади, после Ньорд, но нито руническият камшик, нито тризъбецът постигнаха нещо, както и огнените руни, ледените руни и руните на победата. Ушите на мъртъвците бяха глухи и за най-силната музика на Браги, очите им бяха слепи и за най-изкусителните магии на Фрейя, те продължаваха да изричат тайните имена на Бащата на всички богове:

Ялк и Иг, и Вератир,

Вакр и Трор, и Варматир…

Хертейт, Билейг, Оски и Гаут…

И насред общото вцепенение и атаката на Словото след цели дванайсет стиха Ванир осъзнаха, че енорийският свещеник и ученикът му — а също и фермерът, жената и охраненото прасе — са изчезнали.