Джоан Харис
Рунически знаци (53)

8

Тунелът, който бяха избрали, беше нисък и много тесен, на места полузатрупан със скални отломки и със схлупен каменен таван, тук-таме осеян е остри ръбове, които заплашваха да ги скалпират, ако вдигнат глави. Входът му се намираше вдън Мечешката гора и пътят надолу беше много по-дълъг и криволичещ, отколкото от Окото на Коня.

Но както каза Локи, оттук бе по-безопасно, малкото светли следи, на които Мади се натъкна, бяха много бледи и стари, което означаваше, че Едноокият трудно щеше да открие дирите им дори ако руните, с които ги прикриваха, не успееха изцяло да ги замаскират.

Локи обаче не искаше да рискува. Той методично заличаваше следите им с дребни трикове и руни за прикриване и Мади може би щеше да се трогне от загрижеността му, ако не знаеше, че действията му са изцяло породени от личен интерес. Пътешествието им беше опасно и за пръв път в живота си Хитрецът мислеше за безопасността на другите — най-вече на Один, който, ако успееше да ги проследи, щеше да задейства опасния механизъм на пророчеството, което Локи искрено (и егоистично) се надяваше никога да не се сбъдне.

— Все пак може да се окаже полезен — каза Шепнещият на Мади, когато Локи избърза напред. — Аз мога да те преведа през Долната земя. Но по-нататък е Светът на мъртвите, през който въпреки всичките си познания не бих могъл да те водя. Той обаче има връзки там.

— Какви връзки? — попита Мади.

— Семейни връзки — отвърна Шепнещият.

Момичето го изгледа втренчено.

— Семейни връзки?

— Ами, да — каза Оракулът. — Не знаеш ли? Блудният баща се завръща.

Можеше да е и по-зле, мислеше Локи. Пътят беше тежък, но безопасен и не след дълго щяха да стигнат заплетените коридори на Долната земя, където той можеше да намери храна и дрехи (полите на Лудата Нан вече много му бяха дотегнали) и откъдето щяха незабелязани и необезпокоявани да продължат пътя си надолу. Оттам нататък рискът — поне рискът да ги проследят — щеше да понамалее: в края на краищата кой можеше да очаква, че ще тръгнат доброволно към самото гърло на Хаоса? За другите опасности, които ги дебнеха по пътя, Локи не можеше да каже нищо, но досега късметът му не го беше подвеждал и той бе склонен да му се довери и по-нататък.

Зад гърба си Хитрецът по-скоро долавяше, отколкото чуваше, присъствието на Шепнещия. Не толкова думи, колкото мисли нахлуваха в съзнанието му и му пречеха да се съсредоточи. „Трябва да внимавам“ — каза си той. Дори край огнената яма му се беше случвало силната воля на Оракула почти да надделява. Сега в непосредствена близост до него Локи се измъчваше от главоболие и мисълта, че Шепнещият може да надзърта в съзнанието му, когато си поиска, по никакъв начин не го успокояваше.

„Защо си мислиш, че съзнанието ти ме интересува? — попита с насмешка Оракулът. — Изобщо не мога да проумея как живееш в това гнездо на змии.“

Локи тръсна пулсиращата си от болка глава. Нямаше смисъл да влиза в препирни с това чудо, обидите само го разсмиваха, а Хаосът беше вече близо и скоро Хитрецът щеше да се нуждае от цялото си магическо сияние.

„Млъкни, Мимир“ — процеди той през зъби.

„Мислиш ли, че след четиристотин години в онази яма ще ме интересуват желанията ти? Имаш да плащаш за много неща, Звездно куче. Благодари се, че имаме общи интереси. И не си и помисляй да ме мамиш.“

Локи нямаше и намерение — поне не преди да разбере с какво си има работа. Многовековното му познанство с Шепнещия го беше научило, че трябва да внимава с него, и внезапното желание на Оракула да отиде в Хел силно го безпокоеше. Мади вярваше, че Шепнещият помага на боговете, но Локи бе далеч по-недоверчив и знаеше, че той няма навика да прави услуги.

Мъдрецът искаше нещо…

„Какво, стари друже?“

„Какво те интересува? Нали се договорихме.“

Локи знаеше, че не бива да пита повече. Колкото повече говореше, толкова повече слушаше думите на Шепнещия, толкова повече той владееше съзнанието му. Засега Локи все още можеше да го пропъжда: при всичката си власт Оракулът не беше успял да проникне в най-съкровените му мисли. Това беше добре. И все пак…

„Защо ще помагаш на Аезир? Какво си намислил?“

Шепнещият се разсмя в главата му.

„Бих могъл да ти задам същия въпрос. Откога си се загрижил за спасяването на Световете? Интересува те само как да отървеш кожата и ако сега имах някакъв избор, ти щеше да висиш прикован към някоя скала в Задгробния свят и гарвани да кълват вътрешностите ти.“

Локи пренебрежително сви рамене.

„Приказвай си…“

„В Черната крепост няма само да приказват.“

„Първо ще трябва да ме хванат“ — каза Локи.

„О, ще те хванат“ — отвърна Шепнещият.

След това продължиха по пътя си в мълчание.