Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рунически знаци (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Runemarks, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, форматиране и корекция
cattiva2511 (2018)

Издание:

Автор: Джоан Харис

Заглавие: Рунически знаци

Преводач: Магдалена Куцарова-Леви

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Печатница: Полиграфически комбинат Жанет 45, Пловдив

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-667-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5158

История

  1. — Добавяне

3

Мади го последва към средата на залата с огнището, като се стараеше да не го изпуска от поглед. Той прие да изпълни искането й с привидна доброжелателност, но цветовете му леко помръкнаха, което подсказваше, че не му е много приятно. Тя знаеше, че е коварен — всъщност Локи беше самото коварство — и ако вече подозираше какво е намислила, не можеше да се предвиди как ще реагира.

Те се приближиха към огнената яма и се скриха зад една скална издатина, докато пръскането на гейзера отслабна. После в краткия промеждутък между две изригвания Локи пристъпи напред и застана на ръба на ямата.

— Стой настрана — каза той на Мади. — Може да стане опасно.

Тя видя как Локи застана неподвижно, цветовете му внезапно грейнаха ярко, а палецът и кутрето на дясната му ръка оформиха руната Ир.

По лицето му изби пот, той сви юмруци и стисна очи, сякаш се приготвяше за мъчително изпитание. Сега поне не се преструва, помисли си Мади. Тя чувстваше какви усилия полага Локи, виждаше треперенето на мускулите му и напрежението във всяка част от тялото му, застинало в очакване на Шепнещия.

Дори когато гейзерът започна да се пробужда и приглушеното клокочене прерасна в гърлено ръмжене, Локи не помръдна, а продължи да чака въпреки опасността, търпелив като рибар, който дебне пъстърва.

Изминаха две минути и Мади вече чуваше как гейзерът се надига като неудържим рев в гърлото на гигант.

Тогава Локи направи почти незабележимо движение.

Ако не го наблюдаваше внимателно, Мади изобщо нямаше да го види, защото начинът му на действие беше много различен от нейния. Благодарение на Едноокия тя се бе научила да поставя на първо място предпазливостта и точността, да подмамва руните към целта, вместо да ги мята, да се отнася грижовно с тях като с нещо, което в противен случай може да избухне.

Но Локи беше бърз. Застанал като въжеиграч на ръба на ямата, от която към него се стрелна стълб пара, той вдигна глава и направи странно светкавично движение с ръка. В същото време прие огнения си облик — чертите му станаха едва различими в играещите пламъци — и с плавно движение хвърли няколко руни към стълба като шепа фойерверки.

Мади нямаше време да ги прочете всичките. Стори й се, че разпознава Иза и Наудр, но коя беше пъргавата руна, която се завъртя като кленово листо в клокочещия поток, и онази, която се пръсна на десетина лъскави частици, щом я докосна пламъкът?

Тя обаче не успя да се замисли над този въпрос, защото в същия миг гейзерът изригна. Стълбът пара се заби в тавана и в нажежения въздух се разлетяха скални късчета. А в стълба за миг сред буйния поток от дим и пламък Мади зърна нещо, което изскочи като коркова тапа от бутилка, и отчасти чу, отчасти усети мълчаливия му зов…

(?)

(?)

… и отново падна в ямата.

Локи беше побягнал в огнения си облик и се беше скрил зад един камък. След малко възвърна естествения си вид. Лицето му беше поруменяло, косата му лъщеше от пот, а от дрехите му се носеше мирис на изгоряло. Въпреки това изглеждаше развеселен, на мъждивата светлина в очите му играеха причудливи пламъчета. Той се обърна към Мади.

— Видя го, нали?

Тя кимна неловко при спомена за това колко бързо нещото изскочи на повърхността и как светлината като че ли грейна през него, и как й извика…

— Това беше Шепнещият. Ох — изпъшка той, докато духаше в обгорелите си шепи.

— Но той е жив!

— Може и така да се каже.

Сега Мади виждаше колко усилия му е струвало това начинание: въпреки безгрижните си думи Локи трепереше, дишаше тежко, а цветовете му бяха помътнели.

— Той наистина не ме харесва. Макар че, ако трябва да бъда честен, не ми се вярва да обича, когото и да било от нас. А колкото до изваждането му, видя го какъв е. Ако Один иска да се допита до Оракула, ще трябва да го направи по трудния начин.

Последва мълчание, през което Мади съзерцаваше ямата, а Локи чакаше дишането му да се успокои. Тя предпазливо се изправи. Чувстваше как следващото изригване набира сили, под краката си по-скоро усещаше, отколкото чуваше разкъсването на огнената обвивка от огромния натиск.

— Какво правиш? — попита Локи. — Не чу ли какво ти казах преди малко?

Мади пристъпи към огнената яма. Долу клокочеше течна лава. Локи тръгна след нея — неловко, но добре го прикриваше, само цветовете му издаваха тревогата и умората му. Каквото и да беше направил с Шепнещия, то до голяма степен го бе лишило от сиянието му и Мади възнамеряваше да използва това предимство.

Тя застана на ръба на ямата.

— Внимавай къде стъпваш — небрежно подхвърли Локи, — освен ако не ти се ходи в Задгробния свят.

— Само секунда отвърна Мади и надзърна в огненото гърло.

Ямата се готвеше да изригне. Момичето усещаше миризмата на изпарения от горещо пране, чувстваше как парата пърли тънките косъмчета в носа й. Очите й горяха, ръцете й трепереха, докато оформяха руната Ир.

— Мади, внимавай — каза Локи.

В дъното на ямата нагорещеният въздух нададе рев при сблъсъка на подземната река с потока от клокочеща скална маса. След секунда парата щеше да скрие ямата, после, след още секунда, щеше да изригне стълбът от нажежен газ и пепел.

Мади се надяваше да е изчислила правилно времето.

Сега тя се мъчеше да запази равновесие на самия ръб на огнената яма. Камъните под краката й бяха хлъзгави от сяра и от подобни на стъкло наслагвалия от безбройните изригвания. Мади се опита да си спомни как го правеше Локи как стоеше на ръба като въжеиграч и ръцете му оформяха руни толкова бързо, че тя едва успяваше да ги види, преди да се изгубят в облака в краката му.

Той застана непосредствено зад нея, от близостта му кожата й настръхна, но Мади не посмя да се обърне — Локи не биваше да вижда какво с намислила. Вътре в ямата светлината на огнището се нажежи от оранжево до жълто, от жълто до почти бяло и докато напрежението се нагнетяваше, момичето с всички сили се съсредоточи върху Шепнещия.

Повикаш ли го, ще дойде при теб.

Мади го чувстваше, чуваше го в съзнанието си…

(?)

И на свой ред го повика, не с думи, а със сияние — онова, което Локи наричаше езика на Хаоса. Тя никога не беше учила този език и въпреки това усещаше как той я свързва с Шепнещия, как ги съединява като ноти на отдавна изгубен акорд.

Най-после в дълбините на ямата Мади съзря нещо подобно на шепа светлина, на сложна диаграма, в която много, много руни и следи се пресичаха и преплитаха в невъобразимо гъсти паяжини.

Мрежа, помисли си тя, и за втори път долови отговор блясък, зов — от предмета в ямата. Мрежа, същата като онази, която Локи използваше за лов на риба…

(!)

И тази мрежа Мади се надяваше да използва срещу него. Но руните на Локи не играеха честно: те се гърчеха и се мятаха между пръстите й. Наудр, Връзващият, Турис, Трънливата, Тир, Воинът, Каен, Пожар, Логр, Вода, Иза, Лед.

Руните на Локи — неговият капан. Дори докато ги оформяше с ръце, Мади усещаше как шават, как лукаво се измятат и дебнат тя да се разсее.

— Мади! — отекна гласът на Локи зад нея и не й трябваха руни, за да долови страха му.

Ръката му докосна рамото й: Мади се олюля с неприятното усещане за ямата в краката й. Едно побутване, помисли си тя…

Отново призова нещото в огъня и с вик, който отекна из цялата зала, дръпна мрежата заедно със сияещия й улов нагоре и навън от ямата.

Точно тогава гейзерът изригна.

Парата, огромен нагорещен чук от въздух, излезе с тласък от тясното гърло. За миг всичко побеля, мирисът на пране изпълни залата и Мади почувства как я обгръща горещо наметало. Но в този миг Локи се отдръпна назад и тя хвърли мрежата — не върху Шепнещия в огнения стълб, а право зад себе си, в лицето на Локи.

Той нямаше време да се предпази. Руните от Древното писмо светнаха и угаснаха — Наудр, Турис, Тир и Ос, Хагал и Каен, Иза и Ур. Мрежата падна и Локи се хвана в нея като риба, и накрая Аеск, руната на Мади, запрати Хитреца в другия край на залата в мига, когато огненият стълб изригна и върху двама им се посипа дъжд от пепел, сяра и късчета вулканично стъкло.

Изригването беше по-силно от досегашните. То тласна Мади на двайсет крачки по-нататък и тя падна зашеметена на колене. Зад нея гейзерът достигаше връхната си точка, въздухът се изпълни с пепел и сажди, навсякъде край нея се посипаха горящи камъни, на земята само на крачки от мястото, където стоеше, се сгромоляса нещо тежко.

— Локи! — гласът на Мади отекна пусто между мокрите степи.

Почти заслепена от нагорещената пара, тя легна задъхана зад една плоска скала. Непознатата магия беше изтощила сиянието й. Ако той я нападнеше сега, Мади нямаше да може да му отвърне с нищо повече от простичко заклинание.

— Локи! — извика тя.

Отговор не последва.

След минута изригването секна и залата се изпълни със серни изпарения. Мади рискува и надигна глава да се огледа, но в мътножълтата мъгла нищо не се виждаше.

После, когато мъглата се разсея и разкри нанесените поражения, Мади разбра. Част от тавана над тях се беше срутил. От ямата се издигаше купчина отломки, най-отгоре на купчината като юмрук в метална ръкавица лежеше огромен камък, от който стърчаха парчета сталактити.

А Локи?

А Шепнещият?

В разрушената зала нямаше и следа от тях.