Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рунически знаци (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Runemarks, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, форматиране и корекция
cattiva2511 (2018)

Издание:

Автор: Джоан Харис

Заглавие: Рунически знаци

Преводач: Магдалена Куцарова-Леви

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Печатница: Полиграфически комбинат Жанет 45, Пловдив

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-667-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5158

История

  1. — Добавяне

8

Ако живото око на Хел беше безмилостно, то мъртвото бе като гробна яма. Мади издържа на погледа му няколко секунди и после извърна глава.

— Мъртва ли съм? — попита тя.

— Проклятие, тя е будна.

Сухият глас, произнесъл тези думи, беше на Шепнещия, но тя никога досега не беше виждала този прегърбен старец, окъпан в светлина, стиснал рунически жезъл, който припукваше от магическа сила.

— Очевидно си жива, мила моя. Противно на всички очаквания успя да се върнеш навреме. Разбира се, за мен би било твърде неудобно на този етап да се окажеш лишена от тяло. Но се надявах някои неща да станат по друг начин. Все пак ти си тук и това е важното…

— Кои неща? — попита Мади.

— Как кои, отмъщението ми.

— Отмъщение срещу кого?

— Срещу Аезир, разбира се.

Мади тръсна глава мъчеше я главоболие. Все още зашеметена от бясното си летене през Задгробния свят, тя се вгледа в сияйната фигура, разцъфтяла от Главата, и се помъчи да вникне в нелепите й думи.

— Аезир? — попита момичето. — Но… ти си на тяхна страна.

— На тяхна страна? На тяхна страна? — отекна древният глас с презрение. — И чия страна е това, глупаво момиче? На Реда? На Хаоса? От двете по малко?

Мади се опита да седне, но й се виеше свят.

— Какво направиха за мен Аезир? Откраднаха дарбите ми, после поръчаха да ме убият и сякаш това не беше достатъчно, обрекоха ме на това — да ме вадят и прибират според прищевките на господаря ми… — Шепнещият злъчно се изсмя. — И за това се очакваше да им бъда благодарен? Да им позволя да започнат отначало?

— Но аз не разбирам. Ти ми помогна…

— Е, ти си особен случай — отвърна Шепнещият.

— А Локи?

Оракулът се подсмихна самодоволно.

— Ами… И той беше малко особен случай.

Мади рязко се огледа — донякъде очакваше Локи да го няма. Знаеше, че го е довлякла до портите, но след това всичко й се губеше. Спасила ли го беше в края на краищата?

Той лежеше до нея със затворени очи. Макар да беше блед и неподвижен, изглеждаше много по-добре от изнурения си двойник в Задгробния свят и Мади веднага се успокои. Разбира се, ако беше умрял, тялото му изобщо нямаше да е тук и сянката му щеше вече да броди из двореца на Хел заедно с призраците на семейството му.

Мади пое дълбоко дъх.

— Мислех, че той е предателят — каза тя.

Шепнещият се усмихна.

— И той мислеше така. Всъщност беше само пионка, която ми служеше почти петстотин години. Смяташе, че аз съм негов пленник, а дори не подозираше, че е обратното. Опита се да ме надхитри, както и очаквах, но дори предател може да послужи на плана ми. Служеше ми и преди, в Рагнарьок, който в много отношения предизвиках аз.

— Предизвикал си го? Как?

— Манипулирах боговете да следват моя план: изкушавах слабите, ласкаех силните, напътствах враговете им, изричах загадъчни пророчества и създавах тайни съюзи, вкарвах в умовете им предателски мисли. Один така и не разбра, че го заблуждавам. Дори когато брат му се обърна срещу него, той изобщо не заподозря Шепнещия. И сега пак ми играха по свирката. Както, разбира се, и ти, мила моя.

Мади слушаше с нарастващ ужас. Виждаше пред себе си редиците на Реда, притихнали в очакване на Словото. Хвърли поглед през рамо и видя, че река Сън заплашва да прелее: над надигащите се води искряха нишки сурова магия, в необятните й дълбини се забелязваше движение. Мади знаеше, че реката скоро ще излезе от бреговете си и ще разлее кошмарите си из равнините на Хел. Но оттатък реката беше още по-зле. Задгробният свят се разпадаше, илюзията за крепост — или дори за остров — вече отдавна бе потънала в кипящата бъркотия. Във въздуха, който гъмжеше от ефимери, хвърчаха скали, край тях като пеперуди около лампа кръжаха души.

— Значи Локи е бил прав — тихо каза момичето. — Ти си сключил сделка с Реда и по някакъв начин владееш тези хора.

Шепнещият се усмихна.

— Сделка? — попита той. — Мади, аз създадох Реда. Създадох го от Хаоса след войната. Тогава бях свободен, боговете бяха затворници, а аз търсех ученици сред Хората. Знаеш ли, Хората притежават забележителни умове по амбиции и гордост съперничат на боговете. Дадох им Добрата книга — сборник от заповеди, пророчества и имена за сила, а те ми дадоха умовете си. По времето, когато твоите приятели избягаха от Задгробния свят, моят Орден наброяваше вече петстотин души. Учени, историци, политици, свещеници. Петстотин чифта очи в чужбина, свързани с мен посредством Приобщаването, наченки на армия, която щеше да промени Световете. Постепенно, но винаги чрез мен — кроткия тих глас на Безименния.

— На Безименния? — безпомощно повтори Мади.

Той отново избухна в сух и безрадостен смях.

— Знаеш ли, всичко си има име. Имената са строителните тухли на Сътворението. И сега най-сетне моето пророчество се сбъдна, и аз ще стана водач на армията на нашествениците. Десет хиляди мъже, до един въоръжени със Словото, до един верни на мен и неспособни на предателство. С тях мога да постигна всичко: да възкреся мъртвите, да пренаредя Световете. Този път ще победим, няма никакво съмнение, и този път няма да вземаме пленници.

Мади отново погледна Шепнещия. В новия си облик той изглеждаше невеществен и въпреки това силата на оръжието в ръцете му беше очевидна, от него струеше магическо сияние и Мади знаеше, че само с едно докосване този жезъл може да я превърне в шепа пепел.

„Откъде черпи силата си?“ помисли си тя.

Отговорът я осени, преди още да е задала въпроса. Той беше пред очите й, подреден в стройни колони в равнината.

Мади бавно се изправи на крака и застана на разстояние от Безименния. От време на време погледът й се спираше върху тялото на Локи в краката й, изопнато, със затворени очи и ръце, скръстени на гърдите, които не се надигаха и не се отпускаха.

— Забрави го, той е мъртъв — каза Шепнещият.

— Не — отвърна Мади. — Не може да бъде.

— Разбира се, че може — отсече Шепнещият. — Мъртъв, свършен, прав му път.

Тя протегна ръка и докосна лицето на Локи. Още беше топло.

— Но той е тук — гласът й трепна. — Тялото му е тук.

— А, да — каза Шепнещият. — Но се боя, че то вече не му принадлежи. Виж, ние с Хел се договорихме. Живот за живот. Добра сделка, струва ми се.

Мади погледна Хел, която безстрастно се взираше в нея. Живата й ръка лежеше върху мъртвата и двете държаха часовника на смъртта, който висеше на врата й. Според него оставаха тринайсет секунди.

— Ти наруши обещанието си — каза Мади смаяна.

— С няколко секунди… — отвърна Хел.

— Затова той е още тук. Ти си го измамила. Откраднала си му времето…

— Стига детинщини — сопна й се Хел. — Няколко секунди. И без това щеше да умре.

— Той ти вярваше… Говореше за равновесието…

Мади бе почти сигурна, че забеляза руменина върху смъртната бледност на живия й профил.

— Няма значение — отсече Хел. — Стореното — сторено. Благодарение на твоя приятел и домашния му любимец — змията — Хаосът нахлу в Задгробния свят и той вече не може да бъде отворен, защото ще застраши този свят, а може би и всички Светове. Справедливо или не, това не може да се промени. А сега, Мимир — обърна се тя с друг тон към Шепнещия, — изпълни своята част от уговорката.

Шепнещият кимна.

— Балдер — каза той.

— Балдер? — попита Мади.

Значи ето какво беше обещал на Хел. Завръщането на Балдер — в живо тяло…

— Трябвало е да бъде Локи — каза тя на глас. — Не аз например или някой друг случаен посетител, защото от всички Аезир точно Красивият Балдер никога не би допуснал да стане причина за смъртта на невинен…

— Правилно разсъждаваш, Мади — отбеляза Шепнещият със сухия си глас. — Но както знаем, Локи не е невинен. И така всички са доволни, е, почти всички. Сурт получава Задгробния свят и всичко в него, включително нашите дезертьори, за които, не се съмнявам, ще се погрижи да прекарат времето си интересно. Хел получава избраника на сърцето си. А аз? — той отново се усмихна. — Свободата си най-сетне. Свободата си… от него.

При тези думи старческото лице се изкриви от гняв, а очите, винаги студени като стъкло, пламнаха със светлина, в която не проблясваше и искрица разум.

— Тук, в плът и кръв — каза Шепнещият. — Тук, в равнината, ще се срещна с него и този път ще го убия, и ще бъда свободен.

— Но защо? — попита Мади. — Один ти е бил приятел…

Шепнещият сухо изсъска:

— Приятел? Никакъв приятел не ми е бил. Използваше ме, когато му беше изгодно, това е всичко. Аз бях негов инструмент, негов роб. Я ми кажи, момиченце, какво сънува робът? Знаеш ли? Можеш ли да се досетиш?

— Свобода? — попита Мади.

— Не — отвърна Шепнещият.

— Тогава какво?

— Робът сънува, че той е господарят.

— Първо Балдер — каза Хел, която наблюдаваше реката с мъртвото си око.

— А, да, разбира се. Мога ли да отлагам?

И Шепнещият вдигна жезъла си, на върха му запращя червена мълния и Мади почувства как космите по ръцете и главата й щръкват от статично електричество.

Но силата, която той призова, не беше насочена срещу Мади. От нея въздухът закипя като буря в бутилка и из равнината се разлетяха светкавици, небето се навъси и над главите им се събраха облаци като врани, и тогава Шепнещият вдигна жезъла си, готов да произнесе Словото.

— Балдер — изреченото от него Слово отекна в устата на всеки един от десетте хиляди мъртви. — Балдер — повтори той. — Ела.

Мади не чу Словото, но го усети. Изведнъж от носа й рукна кръв, зъбите я заболяха, между нея и света сякаш се спусна мъгла и тя почувства някакво притегляне или разтягане. Сега около тялото на Локи (все още й беше непоносимо да го възприеме като труп) грейна светлина и обликът му започна бавно да избледнява, да се променя. Пред очите й косата му промени цвета си, белезите по устните изчезнаха, овалът на скулестото му лице се смекчи и промени очертанията си, а очите му се отвориха — вече не искрящо зелени, а със слънчев, летен син цвят, изпъстрени със златисти точици.

Ако се помъчеше, Мади все още можеше да открие Локи в новия облик, но беше като да гледаш картина, зад която прожектират с магически фенер. Нямаше яснота, не можеше да се каже къде свършва Локи и къде започва Балдер.

Мади извика от мъка.

Устата на Хел се отвори и тя ахна беззвучно.

Шепнещият самодоволно се озъби.

А Красивият Балдер, пленник на Смъртта от петстотин години, се размърда, отначало сънено, после с широко отворени, учудени сини очи се пробуди за живот.

— Добре дошъл отново, господарю Балдер — приветства го Хел.

Но Балдер не й обърна внимание.

— Чакай малко — каза той.

Ръката му посегна към лицето. През сиянието на облика му Мади все така виждаше чертите на Локи като под искрящ дебел лед и докато пръстите му плахо опипваха челото, бузата, брадичката, Балдер добиваше все по-озадачен вид.

— Тук има нещо странно — промърмори той и отново допря пръсти до устните си.

От натиска белезите на Локи се появиха за кратко и пак изчезнаха, появиха се, изчезнаха, появиха се…

Балдер докосна руната на ръката си. Каен, обърната, грееше нажежена до бяло.

— Чакайте — каза той. — Аз никога не съм бил Локи, нали?