Джоан Харис
Рунически знаци (16)

1

Рагнарьок. Свършекът на Света. Според Нат Парсън това било голямо Очистване, дело на Безименния, един-единствен титаничен опит да изкорени злото у всичко Сътворено и да въдвори Съвършен ред в Световете, като им прати огън, лед и Бедствието.

Оцеляло само потомството на Нойр, или така се твърди в Добрата книга, и оцелелите — демоните и еретиците, измамили Смъртта — били хвърлени в Задгробния свят, където трябвало да дочакат Свършека на всички неща.

От друга страна, Едноокият й беше разказал за Предсказанието на Оракула и за последната голяма битка на Древните времена, за това как Сурт Разрушителят се слял с Хаоса и тръгнал срещу боговете в Асгард, а армиите на мъртвите с флотилията си от кораби ковчези излезли насреща им от Подземния свят.

В тази последна битка боговете паднали облени в магически сияния и кръв: Один, последният Генерал погълнат от Вълка Фенрис, Гръмовержецът Тор отровен от Световната змия, Едноръкият Тир, Златозъбият Хеймдал, Жътварят Фрейр, Локи…

— Но щом са богове — недоумяваше Мади, — как са могли да паднат? Как са могли да умрат?

Едноокият сви рамене.

— Всичко умира.

А ето че Локи й разказваше друга история: как повалените богове не загинали, а оцелели — с изтощени сили, разбити, победени от самите себе си — и все така чакали да се завърнат, дори след като Хаосът опустошил Деветте свята и помел всичко по пътя си.

Минали години, настъпил нов Ред. Неговите храмове израснали върху някогашните извори, могили и побити камъни, светилища на по-стара вяра. Дори легендите били забранени — „Къде забравен, там и умрял, не си го ни чул, ни видял“, казваше Лудата Нан — и в победния си ход Редът успял да стъпче старите обичаи почти до пълна забрава.

— И все пак нищо не трае вечно — бодро отбеляза Локи. — Времената се менят, народите идват и си отиват и светът преживява своите революции, тъй както морето — приливите и отливите.

— Така казва и Едноокият.

Морето без приливи и отливи ще стане неподвижно — продължи Локи. — Така и свят, който не се променя, ще застине и ще умре. Дори Редът се нуждае от мъничко Хаос. Один знаеше това, когато ме прие и си дадохме клетва за братство. Другите не го разбраха. От самото начало се нахвърлиха срещу мен. Хаосът бил в кръвта ми, така казваха, но нямаха нищо против да използват дарбите ми, когато им беше изгодно. Презираха измамите, мразеха лъжите, но с удоволствие жънеха плодовете от тях.

Мади кимна. Тя знаеше за какво говори Локи. Да те смятат за чужд, с лоша кръв, да те обвиняват за всичко и никога да не ти благодарят. О, да. Мади го разбираше отлично.

— Когато Один ме прие — продължи Локи, — той много добре знаеше какво представлявам. Огън, който не може да бъде укротен. И какво като съм се измъквал от юздите веднъж-дваж? Спасявал съм ги много повече пъти, отколкото някой от тях подозира. Никой не ми благодари. А накрая — на лицето му отново се появи разкривената, но странно подкупваща усмивка, — накрая кой кого предаде? Моя ли беше вината, че станах необуздан? Аз просто бях верен на природата си. Но стават и произшествия. Нещо се обърка. Може да е било превъзбуда, леко и напълно разбираемо разсейване в труден момент. И отведнъж старите приятели престанаха да се държат приятелски и аз започнах да си мисля, че би било добре да се оттегля, докато нещата се уталожат. Но те ме подгониха и извършиха недодяланото си отмъщение. Предполагам, че знаеш историята.

— Донякъде — отвърна Мади, която беше чувала малко по-различен разказ за събитията. — Но аз мислех, тоест чувала съм, че си убил Красивия Балдер.

— Не съм — сърдито отсече Локи. — Е, така и не се доказа, че съм го убил. Какво стана с презумпцията за невинност? Впрочем той нали беше неуязвим? Аз ли съм виновен, че не се оказа такъв? — лицето му отново стана мрачно и очите му блеснаха злорадо. — Один можеше да ги спре. Той беше Генералът, щяха да го послушат. Но прояви слабост. Виждаше, че краят наближава и че ще има нужда от предаността на всичките си хора. Само че си затвори окото, ще ме прощаваш за шегата, и ме предаде в ръцете на врага.

Мади кимна. Знаеше историята, или поне отчасти: как Асите го приковали към една скала, как Ловджийката Скади, която открай време го мразела, окачила над главата му една змия, чиято отрова капела на лицето му, как лошият късмет ги преследвал от този ден нататък чак до Свършека на Света и, накрая, как Локи се освободил в навечерието на битката, за да изиграе ролята си в последвалото унищожение.

Той явно не съжаляваше за нищо. Сам го призна, докато разказваше на Мади за последния отпор на расата Аезир — битката, която Едноокият наричаше Рагнарьок.

— Може би щях да ги спася, ако не ме бяха предали. Кой знае, може би дори щях да обърна хода на битката. Но те направиха своя избор. Той направи своя избор. И светът свърши, и ето ни сега, жалки останки, крием се в пещерите или търгуваме със заклинания, докато се мъчим да проумеем какво се обърка.

Мади кимна. Гласът на Едноокия в главата й я предупреждаваше, че това е Локи — Локи — и че тя в никакъв случай не бива да се поддава на чара, ласкателствата или измамите му, а да стои нащрек. Спомни си думите на Едноокия за това, че чарът е присъщ на децата на Хаоса, и твърдо реши да не приема нищо от чутото за чиста монета.

Но разказът на Локи звучеше заплашително правдоподобно. Той обясняваше толкова много неща, които Едноокият не бе пожелал да й каже, но някои все още й беше трудно да проумее, а най-неприемлив за нея бе навикът му да говори за боговете така, сякаш са човешки същества — уязвими, несъвършени, победени. Мади бе израснала с приказките за Пророческото племе, беше свикнала да гледа на тях като на приятели, те присъстваха в най-съкровените й мечти, но дори в най-смелите й мисли не бе й хрумвало, че един ден може да срещне някого от тях, да разговаря с него като с равен, да се докосне до създание, живяло в Асгард, и то да стои пред нея със съвсем човешки белег между очите — белег, оставен от собствената й мисловна мълния…

— Ами… ти… безсмъртен ли си? — попита тя накрая.

— Нищо не е безсмъртно — отвърна Локи и поклати глава. — Някои неща живеят по-дълго от други, чисто и просто. И всичко трябва да се променя, за да оцелява. Защо, мислиш, нося сиянието си обърнато? Както впрочем и Один?

Мади погледна руната на ръката му. Каен, Пожарът, още тлееше във виолетово на бледата му кожа. Мощен знак, дори когато е обърнат — самата Мади го бе използвала достатъчни често, за да знае, че трябва да се отнася с уважение и недоверие към онзи, който го носи.

— И как се обърна сиянието ти?

— Много мъчително — отговори Локи.

— А-ха — отбеляза Мади и помълча малко. — А какво става с обитателите на Фурия? С Фуриите, или както там се казват…

— Е, сега всички сме Фурии — отвърна той и сви рамене. — Като всичко, що е докоснато от Огъня. Демони, както би казал вашият свещеник. Разбира се, аз открай време съм такъв, понеже съм дете на Хаоса, но на Генерала, който винаги е държал на Закона и Реда, едва ли му е лесно — Локи се усмихна. — Сигурно му е трудно да го приеме: поне за новите богове, за Реда, сега той е врагът.

— За новите богове?

Локи кимна и усмивката изчезна от лицето му.

— Искаш да кажеш, че и те съществуват в действителност? И Безименният, и всичко, което Нат Парсън проповядва от Книга Бедствие?

Локи отново кимна.

— Те са също толкова действителни или въображаеми, колкото и всеки от нас — отвърна Локи. — Нищо чудно, че вашият свещеник не харесва старите обичаи. Той много добре знае кой е врагът и знае, че неговото племе ще бъде в безопасност, когато пропъди нашето от Деветте свята и всички легенди бъдат забравени, всички магии смазани, всяка Фурия — унищожена до последната искрица и пламъче.

— Но… аз съм Фурия — каза Мади, разтвори длан и погледна своята руна, която сега тлееше като въглен.

— Такава си — съгласи се Локи. — В това няма съмнение, я какво сияние имаш. Нищо чудно, че не му се говореше за теб. Ти си нещо уникално — и то струва повече от Откупа на Видрата както за него, така и за мен, и за всекиго, който успее да те спечели на своя страна.

Руната на Мади се разгоря, тънки огнени пламъчета се протегнаха към върховете на пръстите й.

— Оракулът те предсказа — продължи Локи, запленен от гледката. — Предсказа нови руни в Новото време, руни, които ще бъдат цели, не разчупени, и с които ще се пренапишат Деветте свята. Тази твоя руна е Аеск, Ясенът, и когато я е видял на ръката ти, Едноокият сигурно си е помислил, че всичките му Ясни дни и дни на Зимно слънцестоене са дошли наведнъж.

— Аеск — тихо каза Мади и сви пръсти в шепа, пълна с огън. — И ти мислиш, че Едноокият е знаел това?

— Би трябвало — отвърна Локи. — Пророчеството беше казано на Один.

Мади се замисли за миг.

— Защо? — попита тя. — Какво иска той? И какво представлява… Шепнещият, на който толкова държи? Оракулът споменавал ли е за това?

— Мади — каза Локи и бавно се усмихна, — Шепнещият е Оракулът.