Джоан Харис
Рунически знаци (14)

5

Съмненията, пробудени от Ловкия, упорито не я напускаха. След мълчалива вечеря с останките от рибата Мади се почувства уморена, но не можа да заспи. Докато момчето спеше и като че ли нищо не усещаше, тя напразно се мъчеше да се намести удобно на каменния под, но мислите й отново и отново се връщаха към онези думи.

Човек сади дърво по много причини.

Каква беше причината на Едноокия? Защо я научи на толкова неща и същевременно толкова много премълча? И най-вече откъде можеше да знае за съкровище, изгубено след Зимната война?

Зад нея Ловкият спеше ли, спеше. Мади не проумяваше как може да се спи в такава непоносима горещина сред звуците на Долната земя, които ехтяха и тътнеха като гръмотевици наоколо, а той лежеше удобно свит на кълбо в една вдлъбнатина в скалата, подложил навитото на руло палто под главата си, и леко потръпваше, сякаш сънуваше нещо.

Може би е свикнал с горещината, помисли си тя. Чираците стъклари трябва да прекарват дълги часове пред пещите, да раздухват и да поддържат огъня за разтопеното стъкло. Впрочем той беше необичайно изобретателен за чирак, а и явно бе имал достатъчно време да свикне с тежките условия.

Но сега, като се замисли, Мади си даде сметка, че докато Ловкият знаеше много за нея, тя все още не знаеше почти нищо за него. Какво търсеше той под Хълма? По негови думи беше тук от две седмици и повече — сериозно нарушение на договора за чиракуване, за което щяха да го накажат, когато се върне. И защо му е на чирак стъклар да идва тук? Нещо повече, как един чирак стъклар бе успял да слезе в Долната земя?

На няколко крачки от нея Ловкият спеше — въплъщение на невинност. Мади не можеше да повярва, че дори не го е разпитала, че не е и помислила за това досега. Имаше толкова други неща за вършене, а и Ловкият нямаше магия, нямаше сияние, Бяркан го потвърди — и не оставяше следа.

Но сега и това караше Мади да се тревожи. Тя се помъчи да си спомни какво точно видя, когато Ловкият се върна от скалите с риболовната си мрежа. Със сигурност би трябвало да се види нещо, помисли си момичето, поне цветовете му. Той беше млад, силен и умен, би следвало да оставя ясна, ярка следа зад себе си. Но дори с Бяркан не се виждаха цветове. Нито проблясък, нито мъждукане.

Дали не ги беше скрил по някакъв начин?

Тази мисъл бе прекалено обезпокоителна. Това означаваше…

Мади рязко седна, вдигна ръка и повторно направи Бяркан, и този път се съсредоточи колкото можа, като се вглеждаше през руната за всичко — всичко — необичайно.

Чиракът стъклар продължаваше да спи, присвил едната ръка към тялото си, а другата отметнал върху скалата. Сега тя виждаше знаковия му цвят, ярко и богато виолетово, което грееше на пресекулки, докато момчето спеше.

Мади въздъхна облекчено. Нерви, нищо повече — нерви и собствените й страхове, които я караха да подскача от всяка сянка. Тя сведе поглед…

И тогава видя лявата му ръка, която се беше отпуснала от съня. Тройка руни, подобни на тънки шарки от пъстър огън, надраскани върху дланта му: Ир, Защитникът, пресечена от Бяркан и Ос, магическа комбинация, която да го пази, докато спи.

Дотук с невинността му, помисли си Мади. Само боговете знаеха кой е Ловкият и защо я е излъгал, но едно бе сигурно за новия й приятел: той не беше никакъв чирак.

Беше Фурия като нея.

Повечето руни могат да бъдат неутрализирани или чрез обръщане, или с помощта на друга руна, която да обори действието им. Мади разсъди, че Тир може да пробие защитата на Ловкия и да й покаже какво крие. Разбира се, до известна степен успехът зависеше от силата на сиянието му, но предимството беше на страната на Мади, а и сега със сигурност съпротивата му беше най-слаба.

Като внимаваше да не смути съня му, тя стана и безшумно призова руната. После с рязко движение я задейства.

Магическата му защита примигна, но не падна.

Мади направи втори опит, като в същото време образува Бяркан. Руните изчезнаха и тя зърна пред себе си лице, което бе виждала и преди и което сега в същинските си цветове й се стори неочаквано познато.

Обликът му не се промени много. Той бе с приблизително същите нюанси и фигура, само че малко по-висок. Но беше по-стар, отколкото й се видя в началото, и дори насън чертите му не изглеждаха толкова невинни, в тях имаше лукавство. Появиха се и знаци, каквито по-рано нямаше, руна обърната Каен на голата му ръка, а сега Мади забеляза, че устата му е набраздена от тънки, бледи напречни белези, прекалено равномерни, за да са случайни.

Мади отпусна ръка. Тя разбра всичко твърде късно, твърде късно си спомни предупрежденията на Захар, твърде късно вникна в думите на Едноокия.

„Един… приятел — казваше той, — който стана предател през Зимната война. Мислех го за умрял и наистина може да не е жив, но такива като него имат девет живота, а той винаги е бил…“

— Ловък в измъкването — прошепна Мади и пребледня.

— Точно така — обади се Ловкият и отвори очи. — Но ти можеш да ме наричаш Капитана.