Джоан Харис
Рунически знаци (15)

6

Движенията му бяха бързи прекалено бързи за човек, току-що събудил се от дълбок сън. За голямо нейно учудване обаче той не се опита да я нападне, само отскочи към входа на пещерата, за да избегне мисловната мълния, запратена по него, и тя се заби в стената, като отприщи дъжд от скални късчета.

Мади отново вдигна ръка и пристъпи към входа на пещерата, за да му пресече пътя за бягство. Но Ловкият не се опита да бяга, а със светкавично щракване с пръсти призова руната Каен и като я насочи не към Мади, а към себе си, изчезна — или поне така й се стори — оставяйки след себе си тънка огнена следа — като от посипан барут — там, където стоеше само допреди секунда, и тази следа бързо запълзя към отвора на пещерата.

Виолетовата диря запълзя след нея, но в този миг Мади призова Логр, Водата, метна я по огнената следа и я спря, от което въздухът се изпълни с гъста пара.

След миг Ловкият се появи отново целият мокър и задъхан.

Руната Логр затрепка повторно в пръстите на Мади, готова за нов удар. Ловкият бавно се изправи с вдигнати ръце.

— Опитай пак и ще те убия — закани се момичето.

— Почакай, Мади, мислех, че сме приятели.

— Не си ми приятел — отсече Мади. — Ти ме излъга.

Ловкият направи гримаса.

— Разбира се, че те излъгах. Какво очакваше? Промъкна се, цапардоса ме по лицето с нещо средно между ковашки чук и светкавица, подложи ме на разпит и после… после най-небрежно спомена, че си голяма приятелка не с кого да е, а с Едноокия…

— Значи съм права — прекъсна го тя. — Кой си ти?

Той беше свалил маската си и стоеше пред нея в истинския си облик. Отново й се стори познат, макар че със сигурност не се бяха срещали по-рано. Може би от някоя легенда или от картинка в книгите на Едноокия. Но Мади го познаваше, нямаше съмнение, тези очи й бяха познати.

— Слушай. Знам, че не ми вярваш. Само че има много неща, които Едноокият не ти е казал. Неща, с които аз мога да ти помогна.

— Кой си ти? — отново попита Мади.

— Приятел.

— Не, не си — каза тя. — Ти си този, за когото Едноокият ме предупреди. Крадецът. Който иска да вземе Шепнещия.

— Крадец? — той се разсмя. — Мади, аз имам точно толкова право да получа Шепнещия, колкото и всеки друг — всъщност повече от някои.

— Тогава защо ме излъга?

— По-скоро се запитай защо той те е излъгал.

— Не става дума за Едноокия — отсече Мади.

— Така ли? — на погледа на Ловкия беше трудно да се издържи, гласът му бе плътен и странно убедителен. — Той е знаел, че аз ще бъда тук. Задай си въпроса защо. А колкото до Шепнещия, ти все още нямаш представа какво е това, нали?

Мади бавно поклати глава.

— Нито какви свойства притежава.

Тя отново поклати глава.

Ловкият се засмя. Това беше лек и приятен звук, който веднага очароваше, неустоимо заразен. Мади неволно се усмихна в отговор, преди да усети, че е трик. Беше омагьосана.

— Престани — сопна се тя и образува с пръстите си Ир.

Той я погледна без разкаяние. Въпреки руната за защита в усмивката му имаше нещо, което подтикваше Мади да й отвърне.

— Познавам те — бавно произнесе тя. — И Едноокият те познава.

Ловкият кимна.

— Казал ти е, че съм предател, нали?

— Да.

— И че съм преминал на страната на врага, когато войната се е обърнала срещу него?

Мади отново потвърди.

О, у него със сигурност имаше нещо познато, нещо, което тя помнеше отнякъде. Тази мисъл не я оставяше на мира, но Ловкият продължаваше да говори с тих и подкупващ глас:

— Добре. Само едно ще ти кажа. Нещо, което Едноокият не ти е споменал, обзалагам се — усмивката му стана скована и метално хладна, а в тъмното очите му заискриха със зеленикави меки пламъчета. — Чуй това, Мади: ние сме братя.

Очите й се разшириха.

— Кръвни братя, дали сме клетва един на друг. Знаеш какво означава това, нали?

Момичето кимна.

— И въпреки това той избра да наруши клетвата си, да предаде брат си, в името на своята кауза, на войната си, на властта си. Що за преданост е това според теб? И наистина ли мислиш, че човек, който може да жертва брат си, ще се поколебае да жертва теб?

Изведнъж Мади почувства, че се дави. Думите се носеха над главата й и тя усещаше как безпомощно потъва. Но докато се бореше срещу магията, отново я прониза тъничкото жило на мисълта, че само ако си припомни откъде го познава, тогава всичко друго ще си дойде на мястото.

Мисли, Мади, мисли.

Тя отново начерта руната за защита. Ир припламна в пръстите й и замъгли убедителния блясък на Каен.

Мисли, Мади, мисли.

Този глас. Тези очи. Сребристите напречни белези на устните, сякаш много отдавна някой въоръжен с нещо много остро…

И ето че най-после си спомни: старата легенда за Хитреца, който предизвикал Народа от Тунелите — майстори ковачи, синове на Ивалди — да премерят уменията си, заложил главата си в замяна на техните съкровища и загубил. Но когато те понечили да му я отсекат, той извикал: „Главата е ваша, но не и шията!“ Така ги надхитрил и избягал с богатството.

Тогава джуджетата, разгневени от измамата, решили да отмъстят, зашили устата на Локи и от този ден нататък усмивката му била разкривена като мислите му.

Локи. Хитрецът. Как можа да не се сети? Толкова добре знаеше историите за него, беше виждала лицето му в десетки книги. Едноокият я предупреди, доколкото можа, дори Захар го нарече Разкривена уста. А най-красноречивият знак беше пред нея, на ръката му.

Каен. Огнената руна. Обърната.

— Познавам те — каза Мади. — Ти си…

— Какво значение има едно име? — Локи се усмихна. — Носиш го като дреха: изцапаш го, изгориш го, захвърлиш го, вземеш друго. Едноокият знае, него питай.

— Но Локи е мъртъв — заяви момичето и тръсна глава. — Умрял е на бойното поле в Рагнарьок.

— Не съвсем — той направи гримаса. — Знаеш ли, доста неща останаха непредсказани от Оракула, а старите легенди имат свойството да се изменят.

— Но така или иначе това е станало преди векове — каза Мади озадачена. — Тоест тогава е дошъл Свършекът на Света, нали?

— Е, и? — нетърпеливо възкликна Локи. — Светът не свършва нито за пръв път, нито за последен. Кълна се в брадата на Тор, Мади, Едноокият май на нищо не те е научил!

— Но това означава, че си… — недоумяваше Мади. — Тоест Пророческото племе, Аезир, тоест те не са ли били… богове?

Локи махна презрително с ръка.

— Богове? Не изпадай във възторг от това. Всеки може да бъде бог, ако има достатъчно поклонници. Вече дори не е задължително да притежаваш сили. По мое време, Мади, имаше богове на театъра, богове на гладиаторите, даже богове на разказвачите — вие, хората, виждате богове навсякъде. Това ви дава оправдание да не мислите с главите си.

— Но аз мислех…

— „Бог“ е само дума, Мади. Също като „Фурия“. Също като „демон“. Това са просто думи за назоваване на неща, които хората не разбират. Смени една буква и ще получиш „бос“. Еднакво подходящо е.

— Ами Едноокият? — попита Мади и се намръщи. — Щом ти е брат… — тя се сепна при спомена за друга стара легенда. — Значи той е…

— Точно така — каза Локи с крива усмивка. — Бащата на всички богове. Генералът. Самият стар Один.