Джоан Харис
Рунически знаци (52)

7

Първоначалното й намерение беше незабавно да запознае Ванир с новия си съюзник. Сега обаче започна да се колебае. В края на краищата Ванир не й бяха роднини — само по брак, а бракът й беше грешка. Разбира се, старецът все още бе привързан към нея, но те бяха твърде различни по природа, за да се радват на дълго съжителство. Домът на Ньорд край морето се оказа непоносим за нея, както и нейното убежище в планините — за него. Същото се отнасяше за Фрейр и Фрейя: те бяха предани на баща си, не на нея, а и тя знаеше, че преследването на Один и на внучката му няма да бъде подкрепено единодушно от всички.

Разбира се, ако успееше да докопа Шепнещия, нещата можеха да се променят. Но при сегашното положение имаше вероятност Ловджийката да срещне отпор — най-малкото от Хеймдал, който щеше да остане верен на Один — а тя нямаше желание да влиза в сблъсък с Ванир. Засега у Один бяха всички козове: Оракулът и, което беше по-важно, момичето. Ванир знаеха пророчеството не по-зле от Бащата на боговете. Никой от тях нямаше доброволно да застане срещу детето на Тор и макар че самата Скади не държеше много на Асгард, предполагаше, че другите биха дали мило и драго за възможността да си върнат Небесната цитадела.

Така че на сутринта след закуска със свещеника тя отново прие птичия си облик и се върна в Залата на Спящите. Ловджийката прелетя точно над главата на Локи, който вървеше пеша към мястото на срещата в Мечешката гора, ала през ум не й мина, че старицата на пътя от село Малбри може да е предрешеният Хитрец.

Докато се обличаше в същата туника и ботуши, които беше оставила, Скади поднесе на Ванир грижливо прекроен разказ за събитията от изминалата нощ. Съобщи им, че Один и Локи действат заедно и че с тях е едно момиче, чиято самоличност е все още неизвестна. У тях е Шепнещият, тримата са се измъкнали от Екзаминаторите и въпреки нейната бдителност са успели да избягат.

Скади не спомена нито обещанието, което бе дала на Нат Парсън, нито плановете си за Мади Смит.

— А защо самият Один не ни събуди? — попита Хеймдал, когато Ловджийката свърши разказа си.

— Може да го е било страх — отвърна тя.

— Страх? От какво?

Скади сви рамене.

— Явно крои нещо — обади се Фрейр.

— Без да ни каже? — възкликна Браги засегнат.

— Какво чудно има? — попита Скади. — Один си е такъв. Винаги си е служил с тайни и лъжи…

— Не е вярно — отсече Хеймдал. — Той ни е предан.

Скади загуби търпение.

— О, моля ти се. Нека погледнем истината в очите, Златозъб. Генералът винаги е заигравал с Хаоса. И не само това, ами сега разбрахме, че пак се е сближил с Локи — не с кого да е, а с Локи. Какво повече ти трябва? Ако имаше нужда от теб, щеше да те събуди, нали?

Ванир се спогледаха неловко.

— Светът се е променил — продължи Скади. — Има нови богове, могъщи богове, които са срещу нас. Защо според вас Один е взел Шепнещия? Защо според вас е оставил Ванир да спят?

Последва мълчание.

— Може би се готви да сключи съюз — нерешително се обади Фрейр.

— Така ли мислиш? — попита Ловджийката. — Чудя се с кого.

И тя им разказа каквото знаеше за Екзаминаторите от Края на Света, за Безименния, за Словото. Ванир слушаха мълчаливо всички, освен Идун, която сякаш не й обръщаше внимание, и когато Скади свърши, дори вятърничавата Фрейя гледаше мрачно.

— Тяхното Слово е по-силно от всички наши магии — каза Ловджийката. — Те могат да ни покорят, могат да ни подчинят на властта си, могат да ни превърнат в свои роби. Те са Редът. Кой знае каква сделка е сключил Один с тях, за да се спаси!

— Но нали каза, че бил техен пленник? — попита Браги.

— Ловък трик — отвърна тя, — за да ме подмами в селото.

И Скади обясни как точно когато се е готвила да освободи Один, те са се нахвърлили срещу нея, с един коварен удар са я повалили и са се укрили — с Шепнещия — под Хълма.

— Защо точно теб? — попита Хеймдал, все така подозрителен.

— Защото аз не съм като вас — отговори Скади. — Всички вие, Ванир, твърде дълго сте били в съюз с него. Свикнали сте да го възприемате като роднина. Той не е такъв. Один е предан на първо място на Аезир и на второ място на Ванир — ако изобщо има „второ място“. Но мислите ли, че за да спаси Аезир, няма да ви пожертва, ако му се наложи? Мислите ли, че ще се поколебае дори за миг?

Хеймдал се намръщи.

— Смяташ, че е сключил сделка?

Скади кимна.

— Мисля, че са го принудили — каза тя. — Неговото спасение в замяна на нашето. Но планът му се обърка. Аз убих Екзаминатора. Измъкнах се и Орденът на Реда изпусна предоставената му възможност. Това обаче не значи, че се е отказал — Ловджийката закрачи по лъскавия под и леденосините й очи засвяткаха.

— Трябва да сме готови, че могат да извикат подкрепления и да ни нападнат. Трябва да приемем, че знаят къде сме. И кои сме.

Това беше достатъчно. Семената на съмнението бяха посети. Скади ги видя как прорастват в очите на наскоро събудените Ванир. Хеймдал оголи златните си зъби, очите на Фрейр заблестяха хладно, добродушният Ньорд се навъси като облак, натежал от дъжд. Браги запя тъжна песен, Фрейя заплака, а Идун само седеше на един леден блок и както винаги се усмихваше с ведро и безгрижно лице.

— Добре — обърна се Хеймдал към Скади. — Нека за миг приемем, че си права — той присви очи срещу Ловджийката, сякаш забеляза нещо в цветовете й, убягнало на останалите, някаква лека промяна, някаква особена светлина. — Да предположим, че Один крои нещо, което може да не е в наша полза. Само толкова съм готов да предположа — изтъкна той, когато Скади понечи да възрази, — но разбирам, че трябва да бъдем нащрек.

— Хубаво — отбеляза тя.

— Така или иначе, ние имаме числено превъзходство — продължи Хеймдал. — Седем срещу трима, ако броим момичето, разбира се…

— И Шепнещия — напомни му Скади.

Хеймдал се замисли.

— Да, естествено. Оракулът е у тях. А Оракулът няма причини да обича Ванир. В края на краищата тъкмо ние отрязахме главата на Мимир.

Другите се спогледаха.

— Прав е — отбеляза Фрейр.

— Само че Один заповядва на Шепнещия — възрази Ньорд.

— Може би не — каза Хеймдал.

— Тогава какво ще правим? — попита Фрейя. Не можем да останем тук завинаги… Предлагам да говорим с Один.

Скади я изгледа презрително.

— Ти наемаш ли се да свършиш тази работа?

Фрейя извърна поглед.

— А ти какво ще кажеш, Златозъб? Искаш ли доброволно да паднеш в капана, който ти е заложил, и да разбереш по трудния начин какво е намислил?

Хеймдал свъси вежди и не отговори.

— Ами ти, Браги? Ти винаги имаш много за казване. Какво предлагаш?

Ньорд я прекъсна.

— Какво е твоето предложение, Ловджийке? — попита той.

— Ами по всичко личи… — започна Скади.

Тя им каза каквото и колкото се осмели да разкрие. Обясни за Нат Парсън и за амбициите му, които омаловажи като невъзможни мечти на суетен и глупав човек. Подчерта възможната полза от него като съюзник, каза им за връзките му с Ордена и с Църквата, и как вече им с помогнал, като им е осигурил достъп до Добрата книга.

За новопридобитите му сили и за тревожното чувство, което бяха породили у нея, Ловджийката не спомена нито дума. Човекът имаше проблясъци, нищо повече. Но силата му беше нестабилна и колкото искрица. Нищо, от което да се страхуват. А и можеше да се окаже полезен.

— С какво? — попита Хеймдал.

Скади сви рамене.

— В тези нови времена се нуждаем от нови съюзници — каза тя. — Как иначе ще се борим с Ордена? Впрочем Безименният има име. Бих желала да го науча, преди да се е стигнало до война.

Навъсен, Хеймдал се замисли над думите й.

— И какво иска този твой свещеник?

Скади се усмихна.

— Иска да отмъсти на една вероотстъпничка. В замяна на това ще ни даде сведения, които ще ни послужат като оръжие срещу Ордена и Словото. Той иска само момичето иначе казано, предлага ни сделка.

— Момичето? — попита Браги. — Но какво представлява то?

— Нищо особено — отвърна Скади. — Знаете какъв е Один: винаги е имал слабост към Хората. Предполагам, че е използвал момичето като шпионин или нещо такова.

Хеймдал отново я погледна изпитателно.

— Фрейя каза, че момичето има сияние — заяви той.

И какво, ако има? — рязко отговори Скади. — Казах ти, то не е от значение. Важното е, че Один ни е измамил. И първата ни работа е да разберем защо.

Последва дълго мълчание, през което Ванир размишляваха над думите й.

— Добре — обади се накрая Фрейр. — Но първо ще се срещнем с Генерала. Ще си изясним нещата от край до край. И ако ни е предал…

— А аз знам, че е така…

— Тогава — продължи Фрейр — твоят свещеник ще получи отмъщението си.