Джоан Харис
Рунически знаци (70)

11

— Разбира се, знаеш, че той ни преследва — каза Локи задъхан.

— Това не беше ли част от плана?

— Какъв план?

Те тичаха уловени за ръце по широк коридор с ред врати, озарен от зловещо сияние, което идваше сякаш отвсякъде. Само че „тичаха“ не беше точната дума, те чувстваха земята под краката си невежествена като в сънищата, и докато тичаха, пейзажът се променяше, вратите от готически дъбови порти преминаха в облицовани с олово арки, после в дупки със сводове от кости.

— Колко още остава? — попита Мади.

— Почти стигнахме. Само за по-сигурно…

Светлината също бързо се менеше, ставаше ту червена, ту зелена, чуваше се и звук, който притискаше като с палци тъпанчетата им, звукът от милиони сънуващи, заключени в милиони сънища.

— Как го направи? — провикна се Мади сред данданията.

— Кое?

— Знаеш кое. Излизането от килията.

— По краткия път — отвърна Локи. — С промяна на облика, заимствана от Йорги. Чакай малко… — той спря пред червено-черна врата, цялата в магически следи и руни. Това може… малко да те разстрои.

Мади го погледна.

— Баща ми?

Локи кимна. Зад яркия си облик той изглеждаше уморен, цветовете му вече бяха доста помръкнали. Часовникът на Хел, окачен на врата му, показваше, че им остават трийсет и осем минути.

Той метна шепа руни по вратата, надписът върху нея светна, но тя не се отвори.

— По дяволите — Локи се подпря на затворената врата и пое дълбоко дъх. — Силите ми почти свършиха — каза той. — Ще трябва ти да го направиш.

Мади огледа заключената врата. Реши, че Турис може да свърши работа, и с всичка сила запрати руната. Вратата потрепери, но не поддаде. Мади я блъсна още веднъж — с Ос и Тир — вратата отново се разтресе, а заедно с нея и целият коридор, и земята под краката им се разлюля.

— Наближава — каза Локи.

— Да — съгласи се тя. — Още един удар и мисля, че ще…

— Не говорех за вратата.

Той гледаше зад гърба й и в първия миг Мади не разбра. После вдигна очи, видя какво наближава и в същия миг с все сила блъсна вратата с Хагал, а Локи с последни сили хвърли Иза на пътя на Световната змия, която сякаш изпълни коридора на петдесетина крачки от тях.

Иза замръзна във въздуха и образува здрава преграда, върху която Йормунганд бясно се нахвърли. Преградата издържа, въпреки че първият удар пропука леда — явно нямаше задълго да удържи змията. Но това беше достатъчно: вратата пред Мади не се отвори, а просто се изпари и след поредното страховито залитане те влязоха вътре.