Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рунически знаци (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Runemarks, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, форматиране и корекция
cattiva2511 (2018)

Издание:

Автор: Джоан Харис

Заглавие: Рунически знаци

Преводач: Магдалена Куцарова-Леви

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Печатница: Полиграфически комбинат Жанет 45, Пловдив

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-667-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5158

История

  1. — Добавяне

3

Тя настигна Локи няколко хиляди етажа по-надолу вдън Задгробния свят. Той пропадаше бързо със затворени очи, все така стиснал в ръце часовника на смъртта. Щом Мади го наближи, Локи отвори очи, после отново ги затвори и тръсна глава.

— Мади, аз съм мъртъв. Остави ме на мира.

— Какво?

В първия миг заради какофонията на Задгробния свят, която кънтеше в ушите й, тя не беше сигурна, че той е казал: „Аз съм мъртъв.“ После видя какво показва часовникът и устата й се отвори в безмълвен вик.

Четирийсет и пет секунди.

— Остави ме на мира.

Четирийсет и две секунди.

Четирийсет и една.

— Трябва да се махнеш — каза Локи.

— Можем и двамата да се махнем. Само ме хвани за ръка…

Руната Наудр се обви около китката му и Локи изруга.

— Мади, повярвай ми, губиш си времето.

Трийсет и девет секунди.

Мади го задърпа нагоре.

— Няма да те оставя тук — каза тя. — Сгреших за теб. Мислех, че ти си предателят пред портите…

Те отново полетяха нагоре, Мади го теглеше с цялата си магическа сила, а Локи се опитваше да я вразуми, като се мъчеше да надвика оглушителния грохот на рушащия се Девети свят.

— Аз бях предателят пред портите! — възкликна той.

— Много си благороден — каза Мади. — Искаш да те оставя и да се спася, затова се мъчиш да ме убедиш…

— Моля те! — извика Локи. — Не съм благороден!

Оставаха трийсет секунди. Сега бързината им съперничеше на най-високата скорост на Световната змия, те изминаваха сякаш цели мили за частица от секундата, оглушени от засмукващия рев на Хаоса.

— Слушай! — възкликна Локи. — Чуваш ли този шум?

Мади кимна.

— Това е приближаването на Сурт — каза той.

Двайсет и четири секунди.

— Господарят Сурт? Разрушителят?

— Не, друг Сурт — кой мислиш, по дяволите?

Двайсет и две секунди: портите вече се виждаха. Сега отворът изглеждаше не по-голям от тясно прозорче и Тор го задържаше с две ръце, лицето му беше потъмняло от напрежение, а раменете му се издуваха като на вол. Те се устремиха към процепа.

Двайсет секунди.

— Спокойно, ще успеем…

— Мади… не…

Сърцето на Мади щеше да се пръсне, тя се носеше към затварящите се порти, като влачеше след себе си Локи, който все така се съпротивляваше.

— Чуй ме! Шепнещият излъга. Знам какво иска — видях го в мислите му. Знам го, откакто поехме на път. Не ти казах, излъгах… Мислех, че мога да те използвам, за да спася себе си…

Петнайсет секунди.

Мади рязко дръпна ръката на Локи…

Наудр, Връзващият, звучно поддаде…

А после се случиха едновременно три неща:

Циферблатът на часовника на Хел се пропука от край до край и времето застина на тринайсет секунди.

Задгробният свят се затвори с трясък.

И Мади се събуди в собствената си кожа, взряна право в мъртвото око на Хел.