Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рунически знаци (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Runemarks, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, форматиране и корекция
cattiva2511 (2018)

Издание:

Автор: Джоан Харис

Заглавие: Рунически знаци

Преводач: Магдалена Куцарова-Леви

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Печатница: Полиграфически комбинат Жанет 45, Пловдив

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-667-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5158

История

  1. — Добавяне

10

Когато се свлече окървавен и изтощен на леда, Локи осъзна, че е допуснал няколко груби — може би съдбоносни — грешки.

Кой глупак ще пъхне глава в устата на вълка от любопитство? Кой глупак ще изостави цитаделата си, за да излезе на земната повърхност невъоръжен и беззащитен и да преследва слухове, когато би трябвало да се готви за обсада? Но любопитството поначало беше най-досадният грях на Локи и по всичко личеше, че този път ще си плати за него.

Но късметът винаги щедро го съпътстваше. Случи се така, че на мястото, където беше паднал, снегът закриваше един от отворите в тавана на кухите галерии в планината. Отгоре му се бе образувала замръзнала пряспа, но кората й беше крехка и от тежестта му се пречупи.

Така че щом Локи рухна на земята, под него зейна процеп и разкри назъбена дупка, през която той пропадна безпомощен, неспособен да се задържи, през тавана на голямата зала с висящите ледени градини, през филиграна на крехките ледени дантели, изплетени от многократното замръзване и топене в продължение на хиляда години, и накрая през главозамайващо необятното въздушно пространство, за да се приземи — по-леко, отколкото можеше да очаква — върху дебела купчина сух сняг.

Въпреки това сблъсъкът изкара въздуха от дробовете му. В първите минути той остана да лежи там, където беше паднал, полузамаян и задъхан. А когато вдигна поглед и изтръска ледените кристалчета от косите си, зърна познато лице, надвесено над него: лице колкото красиво, толкова и безмилостно, чийто ореол от светла къса коса приличаше на морска пяна.

В едната си ръка жената държеше нещо, което приличаше на камшик, изплетен от руни, гъвкав ремък от назъбена синя светлина, небрежно намотан около китката й. Тя го разпъна и камшикът, който припукваше от магическо сияние, със съскане и плющене се плъзна по пода. Ледената жена изгледа падналия Хитрец и устните й, все още обагрени в бледосиньо, се извиха в усмивка, която го накара да потрепери.

 

 

Мади наблюдаваше от далечния край на пещерата. Тя видя Локи да пада и веднага го позна по следата и по цвета на косата. Видя как ледената жена се надигна и уверено тръгна през голямата зала, сякаш не забелязваше ледените късове и висулки, които валяха от тавана.

Сега следеше сблъсъка между двамата предпазливо, през кръгчето на Бяркан, приведена ниско зад блок грапав лед с големината на маса.

— Локи — гальовно измърка жената, — изглеждаш ужасно.

Сиянието между пръстите й започна да се разгъва бавно като сънлива змия.

Локи вдиша глава с видимо усилие.

— Старая се.

Той се подпря на колене, без да откъсва зорък поглед от руническия камшик.

— Моля те, недей да ставаш заради мен.

— Не ме затруднява — отговори Локи.

— Не ми изглежда точно така — отбеляза жената и го притисна към земята с единия си крак, обут в ботуш. — Всъщност, струва ми се, спокойно може да се каже, че състоянието ти е доста окаяно.

— Това е Скади — каза Шепнещият.

— Ловджийката? — възкликна Мади, която знаеше легендата.

Или поне част от нея: как Локи с хитрина осуетил опита на Скади да отмъсти на Аезир и как накрая тя го накарала да си плати.

— Онази Скади, която окачила змията…

— Същата — отвърна Шепнещият.

„Това — помисли си Мади — усложнява нещата.“ Тя разчиташе, че събуденият Спящ ще бъде настроен дружелюбно и ще иска да помогне. Но това беше Скади, Ловджийката със снегоходките, станала Ванир заради брака си с Ньорд. Омразата й към Локи беше пословична, а по всичко личеше, че за петстотин години нищо не се е променило.

— Какво ще стане с Локи? — попита Мади.

— Не се тревожи — равнодушно отвърна Оракулът. — Тя ще го убие, предполагам, и после ние ще можем спокойно да продължим работата си.

— Ще го убие?

— Така мисля. Какво те интересува? Да знаеш, че ако ти беше на негово място, той не би си мръднал пръста да ти помогне.

Очите на Мади засвяткаха.

— Знаел си, че ще стане така.

— Е, знаех, разбира се — отговори Шепнещият. — Кога Локи е пропускал да си напъха носа там, където става нещо интересно? А Скади винаги е изпитвала особена неприязън към него, повече, отколкото към всеки друг, нали знаеш, още откакто Аезир убиха баща й Тяци от Ледения народ, войнолюбец от Древните времена. Аезир извършиха убийството, но Локи го уреди. На твое място не бих се изпречвал на пътя й.

Но Мади вече вървеше напред. Като използваше ледения блок за прикритие, тя се приближи към двамата противници, свила пръсти в Бяркан. В другия край на залата Скади погледна отвисоко Локи и го озари с ледената си усмивка.

— Хайде, Скади — каза той, докато се мъчеше да възстанови част от сиянието си. — Мислех, че вече отдавна сме загърбили тези неща. Колко години минаха — петстотин? Не мислиш ли, че е време да…

— Толкова много? — отвърна тя. — Още те виждам окован и със змия над главата, сякаш беше вчера. Какви времена бяха, а, Локи?

— Е, и ти не си се променила много — отбеляза Локи и бавно плъзна ръка зад гърба си. — Все така опасно привлекателна, както винаги — добави той, — и все със същото превъзходно чувство за хумор…

При тези думи със светкавична бързина, с каквато Мади го бе виждала да действа и преди, изскочи от обсега на магическия камшик и метна една руна в лицето на Скади.

Момичето успя да разпознае Ир, точно преди Скади да отблъсне знака с един удар на руническия си камшик. Той изплющя веднъж като синя светкавица и тутакси превърна Ир в прах, после удари земята и назъбените руни по цялата му дължина се забиха в леда.

Локи се измъкна, но на косъм. Руническият камшик образува процеп там, където удари земята, а когато се изви във въздуха и го изпълни с обезумели светлини, помете десетина ледени висулки от свода.

Локи опита с втора руна, но преди още да е успял да я оформи, Тир, Воинът, бе изтръгната от ръката му със сила, от която пръстите му изтръпнаха. Изведнъж той се озова притиснат в ъгъла с гръб към стената, закрил лицето си с ръка, и Скади застана над него с вдигнат камшик. Мади го виждаше как мята руни по Ловджийката, но сиянието му беше изтощено, не бе останала и искрица.

— Хей, Скади — каза Локи, — преди да направиш нещо прибързано…

— Прибързано! — възкликна жената. — Няма такава опасност. От петстотин години чакам този миг.

— Е, да. Виждам, че си запазила силата си, радвам се. Но преди да ме разкъсаш на малки парчета…

— О, Локи, няма да направя така — тя избухна в смях, от който ледените висулки по целия замръзнал свод зазвъняха. — Ще свърши прекалено бързо. Искам да те видя как страдаш.

Сега Локи се приготви да изиграе последната си карта и кривата му усмивка започна да се възвръща. Това със сигурност беше отчаян ход, но той винаги проявяваше най-голяма изобретателност в моменти на отчаяние.

— Не съм сигурен, че искаш.

— И защо така?

Локи се усмихна. Никога не се бе чувствал по-неуверен в себе си, но това беше последната му карта и той я изигра със замах.

— У мен е Шепнещият — каза.

Последва много дълго мълчание.

Руническият камшик бавно се отпусна на земята.

— У теб? Къде?

Локи се усмихна и поклати глава.

— Къде? — камшикът в ръката на Скади заплашително се надигна и върхът му докосна Локи като зъби на змия.

Той нетърпеливо го отмести от себе си.

— О, моля ти се. В мига, в който ти кажа, ще умра.

— Имаш право — съгласи се Скади. — Добре. Какво искаш?