Джоан Харис
Рунически знаци (73)

14

През това време Локи чакаше в една килия в Задгробния свят, докато Мади се приготвяше за срещата с Гръмовержеца.

Това място бе съвсем различно от килията на Локи. Като начало беше чисто и уютно: имаше легло с чаршафи и дебел юрган, имаше лампа и върху нея абажур с ресни, малък килим на цветя, прозорец, който гледаше към зелени поля. На перваза стоеше саксия с цветя. До леглото имаше масичка и отгоре й Мади видя нещо, което много приличаше на поднос с чай и бисквити. А до масата в люлеещ се стол седеше много дребна стара женица и плетеше.

Зад гърба й Локи се разсмя.

— Значи това била килията на Тор Гръмовержеца — каза той. — Богове, Тор, знаех, че не си с всичкия си, но това е нелепо.

Мади се обърна към него озадачена.

— Нали каза, че баща ми е тук.

— Точно така — ухили се Локи.

— Не разбирам.

Хитрецът посочи старицата, която продължаваше да се люлее на стола и да плете.

— Запознай се с Ели. Известна още като Старостта — той отново се разсмя и очите му заблестяха дяволито и весело.

Ели вдигна поглед от плетката си и впери в Мади очи, черни и лъскави като на птица.

— Тихо — каза. — Мъжът ми спи.

Мади тихо пристъпи към леглото. Да, под юргана наистина лежеше някой: тя успя да различи извивката на рамото и рядката бяла коса на черепа, заоблен и изящен като яйце на червеношийка.

— Престани! — Ели се подпря на бастуна си и стана. — Имай уважение към по-старите и по-мъдрите.

— Извинете — каза Мади. — Търся баща си…

— Баща си значи?

— Тор, син на Один. Наричат го Гръмовержеца.

Кукленското лице на жената се набразди от хиляди бръчки.

— Сигурно грешиш, милинка — каза тя. — Тук сме само аз и мъжът ми, а той е болен, горкичкият, с единия крак е в гроба…

Мади се обърна към Локи.

— Ти ме излъга — каза тя. — Баща ми го няма тук.

Хитрецът поклати глава.

— Спомни си какво ти казах, Мади — напомни й той. — В Черната крепост всеки изгражда собствената си килия, всеки затворник избира своя надзирател от най-съкровените, най-непреодолимите си страхове.

— Страхове?

— За мен, както знаеш, това са змиите. За него е Старостта и удобното легло. Всекиму своето.

Докато говореше, Локи заобиколи леглото и сега Мади забеляза, че с пръстите на лявата си ръка той образува ситни руни, подобни на стрелички, готови за мятане. Продължаваше да се усмихва, но сега бе присвил съсредоточено очи.

— Престани веднага! — кресна Ели, грабна бастуна си и бързо закуцука към другата страна на леглото. — Няма да ти позволя да събудиш мъжа ми!

Локи се отмести от пътя й. Тя беше стара, но бърза, а бастунът й припукваше от руническа светлина.

— Отдръпни се — каза той на Мади и със скоростта на горски пожар метна първата си руна — тя разпозна в нея Ос — по спящия.

Цветовете на Локи леко помръкнаха, старецът трепна и измърмори нещо. Една мършава ръка се вкопчи в чаршафите.

Ели беше придобила недвусмислено заплашителен вид. Очите й като черни копчета лъщяха от ярост, бабешкото й лице приличаше на разкривена маска.

— Предупреждавам те, младежо — каза тя.

Локи метна втора руна — беше Наудр, обърната — цветовете му отново помръкнаха и старецът нададе вик, сякаш измъчван от страховит сън.

Ели изписка възмутено й замахна към Локи с руническия си бастун.

Той бързо се отдръпна, бастунът мина на косъм от него и направи на трески масата между тях. Старицата замахна отново, не улучи и последната блещукаща шепа руни излетя от пръстите на Локи и удари стареца право в гърдите.

— Какво правиш? — извика Мади сред пронизителните писъци на сърдитата бабичка.

Локи не отговори, само стоеше и се усмихваше. Цветовете му бързо избледняваха, виолетовото сияние сега бе призрачно бледо. Но стаята започна да се променя. Изчезна прозорецът с приятния изглед, остана само процеп в стената, зейнал към бездната на Задгробния свят. И другото столът, пердетата, вазата с цветя изчезна, останаха само леглото, сега проста каменна издатина, покрита с гнила слама, и онзи, който лежеше в него.

И пред очите им старецът в леглото се раздвижи и започна да се променя, мускулите му заякнаха, той ставаше все по-грамаден и по-грамаден, поникна му коса, червена като на Локи, и свирепо щръкнала червена брада, той отвори очи, горящи и черни като въглени.

Гръмовержецът се събуди в истинския си облик и земята под краката му се разтресе.

— Време е да спазиш обещанието си — каза Локи на Мади и се отдръпна от заплашителната фигура, доколкото размерите на килията позволяваха.

Тор го настигна с една крачка, като пътьом избута Ели, и застана на педя от него в целия си ръст, с две стъпки по-висок от Локи, а в дланите му заискри яркочервена руническа светлина.

— Какво обещание? — попита Мади.

— Обещанието да се намесиш в моя полза, ако някой член на семейството случайно, да речем, посегне на моето оцеляване.

— А, това обещание ли? — възкликна Мади.

Тор стисна врата на Локи в юмрук, голям колкото гъска, угоена за празнична трапеза.

— Ти! — кресна той с гръмовен глас. — Ще потроша всички кости в тялото ти, като започна от окаяния ти врат! А после ще ги потроша още веднъж, за да съм сигурен, че не съм пропуснал никоя! А после ще смеля всичките късчета! И след това — Тор го погледна с огромна, червена, дружелюбна усмивка — ще се наложи да ти причиня малко болка.

— Май че пропуснах да ти кажа — отвърна Локи, — че ние с моята приятелка имаме някои… въпроси…

Пръстите на Тор стиснаха още по-силно гърлото му и му пресякоха въздуха.

— Помощ… — изхърка Локи.

И в мига, когато Мади сложи ръка на рамото на Гръмовержеца и промълви „Татко…“, откъм вратата на килията се разнесе невъобразим грохот, през нея нахълта Световната змия и грамадните й пръстени изпълниха стаята.

Тор погледна Мади.

— Как така „татко“?

Той беше охлабил хватката си и сега Локи стоеше притиснат до стената колкото може по-далеч от Йормунганд, докато Ели, ядосана от нахълтването на последния неканен гост, размахваше бастуна си срещу змията.

— Чудно — прошепна Локи. — Елате в Задгробния свят да се запознаете с децата.

Тор, чиято мисъл не течеше много бързо, имаше затруднения с осмислянето на нещата.

— Ти си ми дъщеря? — бавно произнесе той. — Сигурно щях да си спомням.

Зад тях бабичката чевръсто се бореше със Световната змия. Разбира се, накрая старостта побеждава всичко и макар че ударите, сипещи се върху Йормунганд, бяха сравнително слаби, Ели като че ли беше неуязвима за отровата му.

— Не обичам да се меся — каза Локи, — но може ли да караме по същество? Тор, това е Мади. Тя дойде да те освободи от тук. Както и аз. Не че ти би го оценил, разбира се — твърде си зает да мислиш как ще потрошиш всяка кост в тялото ми, за да изпиташ и трошица благодарност — но ни остават деветнайсет минути и лично аз бих предпочел да обсъждаме това някой друг…

— Деветнайсет минути за какво? — попита Тор.

Изправен срещу опасността, той изглеждаше щастлив и бодър, брадата му дръзко стърчеше, целият му облик беше на бог гръмовержец, който се готви за война и се наслаждава на всяка минута от подготовката.

— Слушай — бързо заговори Локи, — намираме се в сърцето на Задгробния свят. Самото ни присъствие тук предизвиква такова сътресение, че не можеш да си представиш. Не бих казал, че много сме се старали да бъдем дискретни. Вече пробихме дупки в стотици сънища, пуснахме стотици демони, включително Старостта и Световната змия, и ако искаме да се измъкнем от тук, трябва да разчитаме на ум, не на мускули. А да си признаем, стари друже…

Лицето на Тор потъмня. Той замахна с юмрук…

— Аз съм ти нужен — каза Локи.

— Защо да си ми нужен?

— Защото знам как да освободя боговете.

Очите на Мади блестяха, докато Хитрецът обясняваше последния си план. Тя започваше да мисли, че е сбъркала за Локи, и изведнъж се засрами от подозрението си, че той е предателят пред портите.

Искаше й се да му го каже, но нямаше време. Часовникът на смъртта показваше шестнайсет минути, а между тях Ели и Йормунганд като че ли си бяха поставили за цел да разрушат килията. Около двамата се сипеха искри руническа светлина и въздухът бе така пропит с отрова, че очите на Мади пареха и сълзяха.

— Слушайте сега — припряно заговори Локи. — Налага се вие да ме защитавате. Сиянието ми е почти изчерпано и ако се стигне до битка, нямам никакъв шанс. Освен това трябва да действаме много бързо.

Гръмовержецът избоботи одобрително.

— Както знаем — продължи Локи, — нашият приятел Йормунганд преминава през сънищата. Под тромавата му външност се крие просто един червей, който си проправя път към своето леговище. Или, в този случай, към реката Сън. Дотук разбрахте ли?

— Продължавай — изръмжа Тор.

— Досега ние направихме всичко възможно, за да го забавим — обясни Локи. — Създание с неговите размери привлича внимание, прави дупки в тъканта на Задгробния свят като дупки в сирене от Райдингс. Ами ако искаме да направим такива дупки? Ако Йорги се развилнее на подходящото място, можем да спретнем такова бягство, каквото Хаосът не е виждал. Трябва само да сложим стръвта…

— Стръвта? — попита Тор. — Да не отиваме за риба?

— Петнайсет минути — каза Локи и погледна Мади. — Просто следвайте змията. И не спирайте за нищо на света.

Брадата на Тор заплашително настръхна.

— Кажи, дребосък, ти каква стръв използваш?

Но Мади вече беше разбрала. По гърба й полазиха студени тръпки, когато Локи, бледен като смъртник в угасналите си цветове, залитна през стената на килията и пропадна в нищото.

— Каква стръв използвам? — попита тя. — Него, разбира се.