Джоан Харис
Рунически знаци (50)

5

Сега Локи летеше към спасението си. Разбира се, беше спечелил малко време, тримата му преследвачи се бавеха както заради срутването на ледения полилей, така и заради по-големите си размери, които затрудняваха излизането им през тесния отвор в тавана.

При тези обстоятелства той имаше петнайсет минути преднина, но скоро забеля преследвачите си: сокола, орела рибар и блатаря, които кръжаха над долината, сякаш ловуваха, и се оглеждаха за него в предутринната светлина.

Локи тутакси изостави облика на ястреб и седна да отдъхне зад една млада горичка край Ковачницата; там имаше малка дървена колиба с простряно пране отзад и стара жена, която дремеше в люлеещ се стол до вратата.

Старата жена беше Лудата Нан Фей, бавачката на Мади в ранните й години. Щом ястребът кацна, тя отвори едно око и остана заинтригувана, когато птицата се превърна в гол млад мъж, който тръгна да търси сред окаченото на въжето й пране нещо за обличане. Нан си помисли, че би трябвало да се намеси, но загубата на стара рокля, престилка и шал й се видя ниска цена за такава гледка и тя реши да не прави нищо.

След две минути друга стара жена, боса и с дебел шал на главата, закрачи с подозрително атлетична стъпка към село Малбри. При по-внимателно вглеждане случайният наблюдател би набелязал, че лявата й ръка е странно извита, но малцина биха разпознали формата на руната Ир.

Известно време в небето кръжаха някакви птици, но доколкото Нан можа да види, те не кацнаха.

Мади и Локи си бяха уговорили среща край големия стар бук в Мечешката гора. Мади пристигна първа, защото беше вървяла през Долната земя, седна в тревата да чака и веднъж завинаги да си изясни нещата с Шепнещия.

Разговорът им не беше приятен. Шепнещият се ядосваше, че са го оставили в Залата на Спящите „като някакъв проклет камък“, както той се изрази, а Мади беше бясна, че той е скрил от нея истината за родството й с Аезир.

— Все пак това не е нещо, което просто би забравил да споменеш — троснато говореше тя. — „А, между другото, ти си внучка ма Бащата на всички богове.“ Не ти ли хрумна, че би могло да ме интересува?

Шепнещият присветна с някак отегчен вид.

— И още нещо — продължи Мади. — Ако аз съм Моди, дете ма Тор, и съгласно пророчеството от мен се очаква да построя наново Асгард, тогава онзи, на чиято страна ще застана, ще спечели войната. Така ли е?

Шепнещият щедро се прозя.

Тогава Мади най-после изрече въпроса, който я измъчваше още откакто Один й каза коя е.

— Затова ли Едноокият ме е намерил? — попита тя. — Затова ли ме е научил на всички тези неща? Дали само се е преструвал на приятел, за да може, когато му дойде времето, да ме използва срещу врага? И как е възнамерявал да го направи? Аз не съм воин…

Изведнъж в паметта й съвсем ясно изплува споменът за Локи в пещерите и за думите му: „Човек сади дърво по много причини“; и макар че в гората беше топло, Мади неволно се разтрепери.

Шепнещият сухо се изсмя.

— Предупредих те — каза Оракулът. — Той винаги прави така. Използва другите. И мен използва, докато му беше изгодно, после ме захвърли на произвола на съдбата. И с теб ще постъпи така, момиче, ако му позволиш, за него ти си само още една крачка по пътя му към Асгард. Накрая ще те пожертва, тъй както пожертва мен, освен ако…

— Това поредното ти пророчество ли е? — прекъсна го Мади.

— Не. Това е предсказание — отвърна Шепнещият.

— Каква е разликата?

— Предсказанията може да са погрешни. Пророчествата — не.

— Значи всъщност и ти не знаеш какво ще стане? — попита момичето.

— Не точно. Но ме бива в предположенията.

Мади захапа един от ноктите си.

— „Виждам войска, подредена за битка. Виждам Генерал, стои сам. Виждам предател пред портите. Виждам жертва.“ — Тя се обърна към Шепнещия. Това аз ли съм? Аз ли трябва да бъда жертвата? А Едноокият предателят ли е?

— Не мога да кажа — подсмихна се Оракулът.

— „Мъртвите от залите на Хел ще се пробудят. И Безименният ще въстане, и Деветте свята ще бъдат изгубени, ако не се събудят Седемте спящи и Гръмовержецът не се освободи от Задгробния свят“ — да се освободи от Задгробния свят? Възможно ли е изобщо?

Под стъклената черупка на Шепнещия заискриха и заподскачаха рунически светлинки.

— Попитах, възможно ли е? — упорстваше Мади. — Може ли баща ми да се освободи от Задгробния свят?

Според Локи тя се държеше детински и неразумно. В действителност още откакто чу разказа за бягството му от Задгробния свят, Мади разсъждаваше съвсем трезво. Тя пое риск с желанието му да помогне не защото вярваше в добрината му, а защото очакваше, че Локи ще я излъже. Мади беше сигурна, че той няма да я остави да върне Шепнещия в огнената яма, но изнасянето му от Залата на Спящите беше работа за двама и тя не се съмняваше, че Локи с готовност ще й помогне само и само Оракулът да не попадне в ръцете на Ванир — поне до пристигането им в Долната земя, където той ще предаде и нея, и Шепнещия на Один. За съответната цена, разбира се.

Е, тази игра можеше да се играе и от двама.

По пътя си от Залата на Спящите Мади беше потънала в дълбок размисъл. Донякъде й се искаше да се втурне при Один и да го засипе с въпроси, както винаги правеше като малка — но пророчеството на Шепнещия я караше да бъде предпазлива, не на последно място, защото, ако го тълкуваше правилно, поражението на Едноокия можеше да доведе до края на Световете.

Искаше й се никога да не беше чувала за Шепнещия. Но след като вече знаеше за него, нямаше връщане назад. И макар че думите му бяха лош заместител на съветите на стария й приятел, поне пророчеството не можеше да лъже.

Мади знаеше какво би казал Едноокия за плана й и не й беше никак приятно да го заблуждава, но нищо не можеше да направи. „Аз го спасявам от самия — него мислеше тя. — Спасявам Световете.“

— Стига Локи да се съгласи да помогне…

— Не се тревожи за това — каза Шепнещият. — Аз мога да го убедя. Много съм убедителен.

Мади го изгледа продължително.

— Доколкото си спомням, доскоро искаше да го видиш мъртва.

— И от мъртвите има полза — отвърна Оракулът.

 

 

Локи пристигна след половин час облечен в дрехите на Лудата Нан, с натъртени стъпала и целият в прах.

— Я виж ти — обади се Шепнещият с най-злобния си тон. — Звездното куче е започнало да носи рокли. Какво ще сложиш другия път? Диадема и перли?

— Ха-ха. Много смешно — отвърна Локи и развърза шала, който покриваше главата му. — Извинявай, че закъснях — обърна се той към Мади. — Трябваше да вървя пеша.

— Няма значение — каза тя. — Важното е, че сега Шепнещият е у нас.

Хитрецът я изгледа с любопитство. Стори му се разгорещена — от въодушевление или от страх — а в цветовете й имаше нещо особено, някаква яркост, която го разтревожи.

— Какво става? — попита той.

— Говорехме си — отвърна Мади.

Локи стана видимо неспокоен.

— За какво?

— Имам една идея — каза момичето.

И започна да му излага плана си, отначало колебливо, после с нарастваща увереност, докато лицето на Локи ставаше все по-бледо и по-бледо, а Шепнещият грееше като ято светулки и се усмихваше толкова широко, че можеше да се пръсне.

— В Задгробния свят? — възкликна накрая Хитрецът. — Искате да отида в Задгробния свят?

— Нали чу какво каза Оракулът!

— Поетични волности — отсече Локи. Оракулите обичат такива неща.

— Той каза: „Генералът ще стои сам. Безименният ще въстане. Деветте свята ще бъдат изгубени.“ Война, Локи. Страшна война. И единственият начин да я предотвратим е да освободим баща ми от Задгробния свят. Ти обеща да помогнеш…

— Казах, че ще ти помогна да вземеш Шепнещия — възрази Локи. — Изобщо не сме говорили за спасяване на Световете. Пък и какво лошо има в една война?

Мади се замисли за долината на Стронд, за нивите и къщите, пръснати от село Малбри до Ковачницата, за тесните пътища и плетовете, за мириса на угар през есента. Замисли се за Лудата Нан в люлеещия се стол, за пазарния ден на поляната край селото и за Джед Смит, който беше направил всичко по силите си, за да я отгледа, и за всички кротки, безобидни хорица в долината с жалкото им съществуване и наивното им убеждение, че са центърът на Световете.

И за пръв път в живота си Мади Смит разбра. Поученията, подигравките, знаците, които тайно правеха зад гърба й. Стотиците дребни жестокости, заради които толкова пъти бягаше презглава към Мечешката гора. Тя мислеше, че я мразят, защото е различна, но сега проумя истинската причина. Те се страхуваха. Страхуваха се от кукувичето в гнездото им, страхуваха се, че един ден то ще порасне и ще въдвори Хаоса в малкия им свят.

Така и стана, помисли си Мади. Тя предизвика всичко това. Без нея Спящите нямаше да се събудят, Шепнещият щеше още да дреме в ямата и до войната щеше да има още петдесет или сто години, или повече…

Момичето се обърна към Локи.

— Може да се направи. Ти сам го каза.

Той рязко се изсмя.

— Нямаш представа какво ми предлагаш. Ти никога не си излизала от своята долина, а сега изведнъж ти е хрумнало да щурмуваш Черната крепост. Малко нависоко се целиш, не мислиш ли?

— Страх те е — каза Мади и Локи отново избухна в дрезгав смях.

— Страх ме е! — възкликна той. — Разбира се, че ме е страх. В това най-много ме бива. Затова съм още тук, защото ме е страх. И като стана дума за страх — Хитрецът стрелна с поглед Шепнещия, — имаш ли представа какво ще направи с мен Генералът, ако… Не, не ми отговаряй. Предпочитам да не знам. Ще кажа само, че с по-добре и двамата да отидем при него още сега, да му дадем проклетото нещо, да го оставим да преговаря с Ванир и така нататък…

— Когато Один и Мъдрецът Мимир се срещнат, в Деветте свята ще се възцари Хаосът — някак лениво заговори Шепнещият, но цветовете му грееха като драконов пламък.

Локи се обърна.

— Какво каза?

— Говоря каквото трябва и не мога да мълча.

— О, не — Локи разпери ръце. — Не си и помисляй да изричаш пророчество точно сега. Не искам да те слушам. Не искам да знам.

Но Шепнещият заговори отново. Гласът му не беше силен, но приковаваше вниманието към себе си и двамата се заслушаха, Мади озадачена, Локи все по-смаян и уплашен.

— Виждам Ясен при отворените порти — каза Шепнещият. — Поразен от мълния, но със зелени издънки. Виждам среща в Края на Дълбините на мъдрия и на недотам мъдрия. Виждам мъртвешки кораб на бреговете на Хел и сина на Бор със своето куче, клекнало в нозете му…

— О, богове — промърмори Локи. — Моля те, не говори повече.

— Говоря каквото трябва и не мога да…

— Ти мълча петстотин години — прекъсна го Хитрецът, още по-блед отпреди. — Защо да променяш навиците си точно сега?

— Почакай — намеси се Мади. — „Синът на Бор“ е едно от имената на Один.

Локи кимна с болнав вид.

— А кучето?

Той мъчително преглътна. Дори цветовете му бяха побледнели и прорязани от страхливи сребристи нишки.

— Остави — каза Локи със стегнато гърло.

Мади се обърна към Шепнещия.

— Е? — попита тя. — Какво означава?

Оракулът грейна по начин, който момичето вече разпознаваше като насмешка.

— Аз само пророкувам — кротко отвърна той. — Тълкуванията оставям на другите.

Мади се намръщи.

— Ясен. Предполагам, че това съм аз. Зелена издънка от поразено от мълния дърво. Мъдрият сигурно е Шепнещият. Синът на Бор на мъртвешки кораб с куче в нозете си… — погледът й се спря върху Локи. — А-ха. Звездно куче. Разбирам.

Хитрецът въздъхна.

— Това означава, че ще умра. Трябва ли да го повтаряш?

— Е, не означава непременно, че ще умреш…

— Наистина ли? — тросна се Локи. — Аз на бреговете на Хел? Какво според теб ще търся там? — и закрачи напред-назад, затъкнал поли на кръста, с развян шал. — Защо не ми каза всичко това по-рано? — обърна се той към Шепнещия.

Оракулът се подсмихна самодоволно и не отговори.

Локи зарови лице в шепите си.

— Хайде — каза Мади, — още не си умрял. Всъщност… — тя млъкна и лицето й грейна. — Чакай да си изясня нещо. Според Шепнещия ако Один умре, и ти ще умреш.

Той нададе приглушен възглас на отчаяние.

— А когато Один и Мимир се срещнат, ще настъпи Хаосът, Один ще бъде победен…

Локи вдигна очи към момичето.

— Освен ако не освободим Тор от Задгробния свят — тогава война изобщо няма да има. Генералът няма да умре, Деветте свята ще бъдат спасени и баща ми…

Последва дълго мълчание, през което Локи гледаше втренчено Мади, сърцето й биеше по-неудържимо отпреди, а Шепнещият сияеше като късче звезда.

— Ето, виждаш ли — каза тя. — Трябва да дойдеш. Ти знаеш пътя към Задгробния свят. Шепнещият каза, че това е осъществимо, а ако го вземем с нас, тогава той и Один няма да се срещнат и няма да има война, и…

— Чуй ме, Мади — прекъсна я Локи. — Макар че много ми се иска да спася Деветте свята, като извърша самоубийство, имам по-простичък план. Оракулът ме видя мъртъв в Хел. Нали така? Значи колкото по-дълго стоя настрана от Хел…

Той рязко млъкна, почувствал слаба, но внезапна и пронизваща болка точно над лявата си вежда. В първата секунда му се стори, че нещо го е ужилило. После усети присъствието на Шепнещия като остър предмет, който човъркаше в съзнанието му. Локи отстъпи назад и за малко да падне.

Ох, боли!

Той почувства как Оракулът придърпва мислите му като нокът, закачил се за коприна. Усещането беше неприятно, но когато се опита да затвори съзнанието си за него, втори пристъп на болка, този път по-силен, прониза главата му.

— Какво става? — попита Мади, като го видя да залита.

Но точно в момента Локи не можеше да й обясни. Той затвори очи и отново залитна като пиян. Долу на земята Шепнещият засвятка злорадо.

„Какво искаш?“ — безмълвно попита Локи.

„Вниманието ти, Звездно куче. И думата ги.“

„Думата ми?“

„Мълчи, ако ти е мил животът.“

Локи кимна с усилие.

„Знам какво си мислиш — каза гласът в главата му. — Страхуваш се, че мога да чета мислите ти. Чудиш се как съм станал толкова силен.“

Локи не каза нищо, само скръцна със зъби.

„И се чудиш дали мисля да те накажа.“

Той отново мълчеше.

„Би трябвало — продължи Шепнещият. — Но ще ти дам възможност да изкупиш греха си.“

„Да изкупя греха си? — учуди се Локи. — Откога те е грижа за спасението на душата ми?“

В съзнанието си той долови насмешката на Оракула.

„Не ме е грижа за твоята душа. Въпреки това ще правиш каквото ти кажа. Иди с момичето в Задгробния свят. Занесете ме до Хел. Освободете Гръмовержеца, предотвратете войната…“

„Че защо ти е да ходиш в Хел? Какво си намислил, стари мошенико?“

През главата на Локи премина поредният непоносим пристъп на болка. Той падна на колене, неспособен да извика, а гласът в съзнанието му отправи предупреждение:

„Никакви въпроси — каза той. — Просто прави каквото ти казвам.“

В този миг чуждото присъствие изчезна и остави Локи разтреперан и задъхан. Той отново се зачуди колко силен е станал Оракулът: преди векове опитите му да излезе наглава с проклетото нещо продължаваха с дни, като накрая и двамата се изтощаваха и предизвикваха опустошения в Долната земя, но днес то за секунди го събори на колене.

Сега Шепнещият светеше предупредително и дълбоко в съзнанието си Локи чу тихия му глас, едва доловим, но повелителен:

„Без хитрини. Даваш ли ми дума?“

„Добре.“

Хитрецът отвори очи и бавно си пое дъх.

— Какво стана? — попита Мади с разтревожен вид.

Той сви рамене.

— Паднах — каза. — Проклети поли.

При тези думи Локи се изправи и озари Мади с най-ослепителната си крива усмивка.

— Е? — попита той. — Ще ходим ли в Задгробния свят или не?